Джейн Фийдър - Теменужени очи

Трябваха й петнадесет минути, за да приготви всичко за грижливо обмисленото угощение. Беше купила хубаво вино, стриди, ролца от раци, скариди, ягодови петифури и пресни смокини. Нямаха нужда от прибори, щяха да ядат само с пръсти.

Огънят в камината пращеше весело. Тамсин запали няколко свещи и въпреки потискащо тъмните мебели стаята стана наистина уютна. Тамсин свали роклята си и я прибра в гардероба. Прибра и обувките си, бельото и чантата с костюма за езда. След това извади роклята, която беше намерила след дълго търсене и мъчителни проби. Прекрасно творение от коприна и дантела, дрехата блещукаше на светлината на свещите. Тамсин я облече и тънката материя, обшита с дантели от дузина сръчни майсторки от Шантии, се обви около тялото й като втора кожа.

Тя застана пред огледалото и се огледа критично. Роклята струваше цяло състояние, но въздействието й беше неотразимо. Беше съвсем прилична и дори строга като нощница на девица. Широките ръкави стигаха до лактите и привличаха вниманието към долната част на ръцете й и тесните китки. Шията й се издигаше прелестна от трите реда дантелени рюшове. Бадемовидните очи грееха с ярка светлина, дълбокият теменужен тон беше прекрасно подчертан от нежната кремава кожа, светлата рокля и сребърния блясък на косата.

Тамсин върза в косата си бяла кадифена панделка и се учуди на промяната, която беше станала с нея. Така приличаше на невинно дете и в същото време на жадна за любов жена.

Тя се завъртя бавно пред огледалото. Босите й крака се подаваха изпод дантеления ръб на роклята. Никога не беше носила толкова приятна материя. Дантелата беше толкова тънка, че отдолу прозираше голата й кожа.

Тя се почувства както някога, когато беше създала за полковника пещерата на Аладин. Играта я възбуди неимоверно много и тя знаеше, че щеше да възбуди и Джулиън. Слабините й бяха, влажни, връхчетата на гърдите се втвърдиха, кожата й настръхна. След малко Тамсин отключи вратата, хвърли още един поглед към наредената маса и се сви в голямото кресло пред огъня.

След успешния разговор с министър-председателя Джулиън беше отишъл в седалището на конната гвардия. Искаше да намери стари приятели и колеги, които можеха да му бъдат полезни. Оттам отиде в Адмиралтейството, за да види има ли кораби за Лисабон през следващата седмица. Една фрегата, която придружаваше конвой от търговски кораби, щеше да отплава от Портсмут в края на следващата седмица под командата на капитан Мариот. Това беше най-доброто, което можа да намери. Официалните власти щяха да уведомят капитана, че трябва да вземе на борда си четирима пасажери. Джулиън щеше да си набави необходимите документи от адмирала, който отговаряше за фрегатите, но това щеше да му струва един или даже два Дни.

Зарадван, че е свършил толкова работа, той излезе навън под лекия дъжд и се запъти към момчето, което беше пазило Соулт в негово отсъствие. Момчето улови зарадвано монетата, която му подхвърли лордът, и се ухили. Когато Джулиън се метна на седлото, малкият захапа парата, за да види дали е истинска, и изведнъж хукна да бяга, сякаш нямаше доверие в щедростта на богатите.

Джулиън препусна към къщи. Остави коня си в обора и мина през градината. Хвърли поглед към прозореца на спалнята си и сърцето му направи скок. Прозорецът беше затворен, но меката светлина го поздравяваше с добре дошъл.

На устните му изгря усмивка. Там беше Тамсин и го чакаше.

Той влезе в къщата през страничната врата и се качи на втория етаж. Не срещна никого, но това не го учуди. Когато идваше в Лондон, почти не се задържаше в къщи и не канеше гости. Белтън и мисис Ког поддържаха домакинството с помощта на един млад — слуга за тежката работа и на едно момиче за кухнята. Повечето стаи изобщо не се използваха.

Джулиън влезе в спалнята си и спря като закован на прага. Тамсин се беше сгушила в огромното кожено кресло и крехката й фигура беше станала още по-малка. Като го видя, тя се усмихна и стана.

— Труден ден ли прекара, милорд полковник? — попита тихо тя и направи крачка към него. — Приготвила съм ти чудесен пикник.

Той я гледаше, без да се помръдне, само кръвта лудо пулсираше в жилите му. Господи, тя носеше панделка в косата си! А роклята беше толкова строга и в същото време безкрайно изкусителна! Тамсин приличаше на девица, на невинно дете, но кожата й проблясваше прелъстително под тънката дантела, роклята обвиваше примамливо тялото й и подчертаваше меката извивка на гърдите. Тъмните, твърди зърна се очертаваха ясно под кремавия плат.