Джейн Фийдър - Теменужени очи

— Ставам. — Джулиън се приведе и я целуна по тила; тя се отдръпна, защото топлият му дъх я гъделичкаше. — Ще се върнеш ли с мен в Испания, Тамсин?

— А защо, мислиш, дойдох чак в Лондон? — попита сънено тя.

— И ще се откажеш от идеята да търсиш семейството на майка си? — Ръката му се плъзна надолу по гръбнака.

Тамсин вдигна глава.

— Защо каза, че за мен няма да е добре да остана в Корнуол? Мислех, че се справям прилично. Гостите на приема бяха на мнение, че им подхождам.

— Но ти само играеше роля. И двамата знаем, че ако искаш да си такава, каквато си в действителност, няма да намериш място в нашия начин на живот. Само след няколко седмици ще ти доскучае, особено след като изчезне очарованието на новото.

— Все пак аз изиграх добре ролята си — настоя тя.

— Да, трябва да ти го призная.

Тамсин отново зарови глава във възглавницата. Той беше прав, този живот не беше за нея, а и тя никога не беше имала намерение да остане завинаги в Англия. Но тя умееше да се нагажда към променените условия и да харесва новия си живот. Е, Джулиън поне бе признал, че тя умее да се приспособява, стига да иска. Това беше крачка в правилната посока.

— Наистина ли се отказа от идеята да търсиш семейството на майка си? — попита отново той и в гласа му имаше странна настойчивост.

— Да — отговори тя и се опита да си внуши, че това не беше истинска лъжа, защото тя отдавна знаеше кои са роднините й.

Облекчението му беше безкрайно. Той помилва гърба й и я зави с одеялото.

— Продължавай да спиш, глухарче. — Тя промърмори протестиращо, но не го задържа, когато стана от леглото. Той спусна завесите на леглото и позвъни да му донесат топла вода.

Джулиън се облече бързо. Днес щеше да носи яркочервената куртка и кожената наметка на кавалерийските офицери. Закопча колана и намести кривата си сабя. Отново работеше за армията и това го изпълваше с дълбоко удовлетворение. Беше чудесно да облече отново привичната униформа и да се заеме с работа, която беше важна за делото, което определяше целия му живот. Разбира се, той предпочиташе да е на предната линия, но и това щеше да стане, и то скоро. Двамата с Тамсин щяха да се върнат в Испания. Гневът и проблемите щяха да бъдат забравени, никой нямаше да живее с чувството, че другият го използва, нищо нямаше да помрачи взаимната им радост.

Преди да тръгне, той вдигна за малко завесата пред леглото. Тамсин спеше с гръб към него. Едната й ръка беше под бузата, лицето й беше зачервено от съня. Джулиън не можеше да откъсне очи от нея. Изобщо не забеляза, че се е усмихнал, знаеше само, че желанието му отново се събуди. Но не беше обичайната настойчива жажда, а много по-дълбоко и по-меко чувство.

Той спусна отново завесата и излезе на пръсти от стаята. Затвори безшумно вратата и слезе по стълбата. Преди да напусне къщата, каза на стария иконом, който отговаряше за слугите, че в стаята му спи млада жена.

— Когато се събуди, обслужете я учтиво.

— Тъй вярно, милорд. — Старецът се поклони и му отвори вратата. Негово благородие често водеше жени в лондонската си къща и в нарежданията му нямаше нищо необичайно.

Щом вратата се затвори зад Джулиън, Тамсин отвори очи и седна в леглото. Умората й беше изчезнала. Работата беше там, че никак не й се искаше да разговаря с Джулиън за семейството си, и най-лесният начин да сложи край на разговора беше да се престори, че спи. Много й се искаше никога вече да не разговарят за семейството на майка й. Много й се искаше полковникът да забрави, че майка й изобщо е имала семейство.

Тамсин знаеше съвсем точно какво трябваше да направи. Ако Джулиън откриеше истината за семейство Пенхалан, както и причината, поради която тя беше дошла в Англия, всичко щеше да свърши. Той нямаше да понесе мисълта, че е бил само инструмент на измамата й, затова не биваше да узнае нищо. Но след като играта със Седрик беше започнала, тя трябваше да я доведе докрай. Не можеше да си позволи да го изложи публично, защото това би означавало да разкрие коя е. Само че Седрик не знаеше това и заплахата, която беше надвиснала над него, представляваше мощно оръжие. Ако изиграеше добре картите си, щеше да получи прочутите диаманти на Пенхалан.

Това беше добро обезщетение и Сесил и Барона щяха да се радват. Щом си поговореше със Седрик, тя щеше да се върне в Испания с полковника и да работи за общото им бъдеще.

Изпълнена с енергия, тя скочи от леглото, напръска лицето си със студена вода, взе си малко от прахчето за зъби, използва гребена на Джулиън и се облече. После хукна надолу по стълбището. Преди да замине обратно за Корнуол, за да изпълни мисията си, щеше да позабавлява малко полковника, и то така, че да я запомни завинаги и да не тъгува до завръщането й.