Джейн Фийдър - Теменужени очи

— Добре, но ще заминем утре сутринта. Искам първо да направя един малък подарък на полковника, нещо, което да му напомня за мен, докато ме няма.

Габриел вдигна вежди.

— Предполагам, че не ти е необходима моята помощ?

Тамсин се усмихна.

— Не, мисля, че не, Габриел.

— Тогава ще си остана тук. Гостилничарят има добра изба и все ще си намеря някой да ми прави компания.

— Много добре. Утре на разсъмване ела с Цезар на Оудли Скуеър. Аз ще изчезна през прозореца и ще те намеря в обора зад къщата. Ще потеглим веднага към Корнуол, ще съберем багажа и ще се върнем тук с Хосефа.

Габриел кимна в знак на съгласие. Според него необичайният начин, по който Тамсин възнамеряваше да се измъкне от къщата на полковника, беше съвсем нормален: така се живееше в планините. Но имаше нещо, което го безпокоеше: не беше в природата на момичето да се отказва толкова лесно от плановете си. Тамсин обра с парче хляб и последните остатъци от соса в чинията, изпи кафето и стана.

— Трябва да се преоблека и имам нужда от пари, Габриел.

Мъжът бръкна в джоба и извади ключа от стаята си.

— Качи се по стълбата. Първата врата вляво.

Тамсин облече бързо една от роклите си и смени ботушите за езда с чифт високи дамски обувки, които за съжаление не бяха много подходящи за дъжда и локвите по улиците. Напъха костюма за езда в една чанта, която смяташе да вземе със себе си, напълни джобовете си с банкноти и монети и хвърли бърз поглед в старото огледало. След това заключи грижливо вратата и слезе в кръчмата, като се стараеше да прави малки крачки.

Ани тъкмо разчистваше масата. Като видя Тамсин в женски дрехи, едва не изпусна таблата.

— Божичко! — извика уплашено тя. — Ама вие изобщо не сте мъж!

— Не съм — съгласи се през смях Тамсин. — Но вие въпреки това сте хубаво момиче.

— Какво нахалство — промърмори обидено Ани. — Нямате право да си играете с мен… да използвате едно невинно момиче!

— Но аз не съм ви използвала — възрази Тамсин. — И как бих могла да го направя, като не съм мъж?

Ани изпухтя презрително, грабна таблата и избяга в кухнята. Габриел седеше на мястото си и на масата пред него имаше нова кана с бира.

— Тръгваш ли?

— Да. — Тя се наведе и го целуна по бузата. — Ще се видим утре на разсъмване.

— Ще те чакам.

Тамсин вдигна ръка за поздрав и излезе на улицата под дъжда.

Рано следобед тя се върна на Оудли Скуеър. Белтън й отвори вратата и видя една съвсем нормално облечена млада дама. Ако не беше впечатляващата коса, нямаше да се сети, че е същата личност, която рано сутринта беше излязла от спалнята на милорда.

— Бихте ли изпратили някого да вземе пакетите от файтона? — помоли Тамсин, която едва се виждаше иззад планината от пакети.

— Ще ви помогна, мис. — Белтън посегна към пакетите, но Тамсин се дръпна назад, защото я беше страх, че старецът ще ги изпусне.

— Не, недейте. Идете да вземете онези от файтона.

Белтън повика някого през рамо и от кухнята излезе едър млад мъж с престилка и кожен панталон. Той изгледа любопитно младата дама, натоварена с всевъзможни покупки, после излезе навън и донесе остатъка от файтона.

— Върна ли се Сейнт Симон?

— Още не, мис. Вероятно е отишъл в някой от клубовете си. Когато е в града, винаги прави така.

— Добре. — Тамсин се зарадва. Когато Джулиън се върнеше, тя щеше да бъде готова за него. Тръгна по стълбата и нареди на иконома: — Нека отнесат всички пакети в спалнята на лорда. Белтън, донесете ми, моля ви, две чаши за вино и тирбушон.

Младият мъж тръгна подире й, натоварен с пакетите.

— Оставете всичко на дивана — заповяда Тамсин и хвърли пакетите, които носеше, на леглото. — Благодаря ви. Бихте ли запалили огъня? Времето е отвратително. — Тя изчака слугата да нареди цепениците и да ги подпали. Сухите дърва пламнаха веднага, издигна се тънък стълб дим, после лумна ярък пламък.

Момъкът добави още дърва, после стана и изтри ръце в панталона си. В този момент вратата се отвори и в стаята влезе червенобузо момиче на около тринадесет години с поръчаните чаши и тирбушона. Без да може да скрие любопитството си, то зяпна смаяно необикновената посетителка на господаря. Мисис Ког от кухнята бе казала, че така наречената дама си е чиста проститутка, а Мейзи никога не беше виждала леки жени и беше много заинтересувана.

— Прекрасно. — Тамсин се усмихна с отсъстващ вид. Момъкът се сбогува с несръчен поклон и избута пред себе си момичето. Веднага след като двамата излязоха, Тамсин се втурна към вратата и завъртя ключа. Огледа се замислено и се опита да прецени с какво да започне. Колко ли време й оставаше?