Джейн Фийдър - Теменужени очи

Дали не беше решила да потърси още веднъж семейството на майка си, макар че упорито отричаше? Дали пък не е намерила следа и иска да види докъде ще я отведе тя, преди да напусне окончателно Англия?

Той познаваше много добре Тамсин и знаеше, че тя винаги се стреми да доведе докрай онова, което е започнала. Не беше в характера й да се откаже от нещо толкова важно за нея само защото той я беше помолил. Той вярваше, че съгласието й да се върне с него в Испания е искрено и тя възнамерява да спази обещанието си. Но преди това трябваше да си свърши работата.

Тази проклета малка женичка, това непокорно адско изчадие!

А той не можеше да тръгне след нея, преди да е говорил с капитана на фрегатата, с която щяха да отплават за Лисабон. Беше твърдо решен да напусне Англия колкото се може по-скоро и беше готов да чака по коридорите, да моли за аудиенция, да настоява и да преодолее тромавата бюрокрация, само и само да получи необходимите за пътуването документи. Не можеше да последва Тамсин през нощта, следователно щеше да загуби двадесет и четири часа.

Защо си въобразяваше, че момичето е в опасност? Джулиън смръщи чело и се загледа с невиждащи очи в тавана. Даже ако беше отишла да се срещне със семейството си, най-лошото, което можеше да й се случи, беше да понесе подигравките и униженията, на които без съмнение щеше да я подложи Седрик. Какво толкова можеше да се случи в Трегартън за двадесет и четири часа?

А и Габриел беше с нея.

— Никак не ми се иска да се върнеш в Испания — говореше неутешимо Люси, седнала на пейката под прозореца в стаята на Тамсин. — С такова нетърпение чаках да бъдем заедно в Лондон. Сезонът ще започне скоро и можехме да бъдем винаги заедно.

— Решението дойде малко внезапно, наистина — отговори Тамсин, която тъкмо закопчаваше ризата си и се опитваше да скрие нетърпението си.

— А какво стана със семейството на майка ти? Няма ли да се опиташ да намериш роднините си?

— Брат ти ме убеди, че идеята не е толкова добра. Вероятно, ако все пак ги намеря, те няма да ме искат, защото няма да имаме нищо общо. — Тамсин напъха ризата под колана на полата си за езда и си пожела Люси да престане да говори все за едно и също. Толкова ли не можеше да си намери друго занимание? Габриел беше отишъл във Фоуей. Не беше споменал по каква причина отива там, но ако беше решил да потърси близнаците, това си беше лично негова работа, също както чичо й засягаше единствено нея. Отсъствието му й даваше възможност да отиде с коня си в Ланжерик и да разговаря с чичо си, а Люси й губеше скъпоценно време.

— Ти се връщаш с Джулиън в Испания, защото си негова любовница, нали? — изтърси изведнъж Люси и почервеня като рак. Очите й бяха станали неестествено светли и блестящи.

— О! — Тамсин приседна на стола пред тоалетната си масичка и изкриви лице. — Откъде знаеш? — Тя се наведе и започна да обува ботушите за езда.

— Една вечер ви чухме — призна засрамено Люси и лицето й стана още по-червено. — Освен това… ами, видяхме ви в коридора, Джулиън тичаше след теб, а ти…

Тамсин си припомни онази паметна вечер и се ухили.

— Защо не ми каза по-рано?

— Аз… ние… помислихме си, че е много недискретно. Очевидно Джулиън не искаше никой да знае за връзката ви. Когато е на публично място, той е толкова сдържан и строг, държи се хладно с теб и… Господи, колко ме е срам! — Люси се засмя и притисна ръце към пламтящите си бузи.

— Няма от какво да се срамуваш — усмихна се снизходително Тамсин. — Само че брат ти не бива да узнае какво си видяла, нито какво сме си говорили. Внимавай Гарет да не се издаде по някакъв начин. — Това обясняваше примигванията на Гарет, дръзките му забележки и преценяващите погледи. Вероятно пресмята шансовете си да заеме мястото на Джулиън, ако той реши да ме зареже, каза си Тамсин и направи гримаса.

— Можеш да бъдеш сигурна, че Гарет няма да издаде нищо — увери я Люси. — Той е дискретен човек.

— Може би си права — промърмори със съмнение в гласа Тамсин. Живо си представяше как Гарет отива при Джулиън с типичния си сърдечен мъжки смях, намигва му и го моли да му разкаже някои пикантни подробности около връзката си с малката испанка. Представи си и реакцията на Джулиън и неволно се засмя. Ако Гарет знаеше какво го очаква, непременно щеше да си държи езика зад зъбите.

— Е — проговори най-после тя, — това е една от причините, поради които се връщам в Испания.

— Мислиш ли, че ще се омъжиш за Джулиън? — попита Люси и смръщи чело.