Джейн Фийдър - Смарагдовият лебед

Миранда вдигна ръце и остави Мод да й нахлузи роклята през главата. Много скоро Мод остана без нито един шал, но явно не усещаше студа. Миранда се почувства ужасно притеснена, едва ли не задушена от тежестта на новите си дрехи.

Мод пристегна корсажа и здраво завърза шнуровете. Горната част на роклята беше от избродирана дамаска, обшита с бяла коприна, която обгръщаше шията и раменете. Полата падаше на богати дипли над широкия кринолин, а на гърба беше оставен дълъг шлейф.

Миранда се погледна критично.

— Тази рокля ограничава до минимум свободата на движенията, макар че изглежда много елегантна. Как изглеждам?

— Като мен… много повече отпреди. — Мод поклати глава. — Нищо не разбирам.

Миранда смръщи чело и я погледна загрижено.

— Много сте бледа. Да не сте болна?

— Малко. — Мод потрепери и се наведе да събере нападалите по пода шалове. — Тук е ужасно студено.

— Според мен е достатъчно топло. Защо не запалите огън в камината? На перваза виждам прахан и кремък.

— Откъде да знам как се пали огън! — извика безпомощно Мод.

— Велики Боже! — промърмори Миранда. — Сигурно се боите да не си изцапате пръстите. — Тя натрупа съчки в камината и ги подпали. Пламъците веднага обхванаха сухите дърва. Мод въздъхна облекчено и протегна ръце към топлината.

— Нищичко ли не можете да правите? — попита невярващо Миранда.

Мод вдигна рамене и пристъпи по-близо до огъня.

— Това е работа за слугините.

— Според мен, ако се научите да палите огън, няма да стоите сама тук и да мръзнете — отговори почти сърдито Миранда. Мод не преставаше да я смайва. Възможно ли е момичето, което й прилича толкова много, да е съвсем различно по характер?

Мод се отпусна отново на тапицираната пейка.

— Може би сте права — призна неохотно тя. После огледа Миранда със замислено изражение. — Наистина ли сте пътуваща артистка?

— Да, бях акробатка и предполагам, че скоро ще се върна отново към стария си начин на живот. Но сега бих желала да ми разкажете защо лейди Дюфорт разигра целия този театър.

— Каква религия изповядвате? — попита сериозно Мод. Миранда сви рамене.

— Откъде да знам? Не си спомням скоро да съм влизала в църква. Защо? Толкова ли е важно това?

— Важно? — повтори изумено Мод.

— Аха, явно религията има някакво значение. — Миранда приседна колебливо в другия край на пейката и с приятна изненада установи, че роклята се разстла от само себе си около нея. — Ако обичате, обяснете ми защо е важно. — Чип се настани в скута й и тя го прегърна нежно.

След като проведе дълъг разговор с Мод, Миранда научи много повече неща, отколкото беше очаквала.

— Значи искат да ви омъжат за човек от френския кралски двор, за да увеличат влиянието на семейството? — попита замислено тя.

— Да. Но аз имам намерение да стана Христова невеста.

— Според мен животът в манастир е мрачен и безкрайно скучен — възрази твърдо Миранда. — Сигурна ли сте, че искате точно това?

— Чувствам се призвана да стана монахиня — отговори просто Мод. — Берта също ще дойде с мен.

Миранда вече знаеше коя е Берта и съобрази, че покръстването на Мод и решението й да се оттегли в манастир до голяма степен се дължаха на влиянието на старата бавачка и не толкова на осъзнато призвание. Ала не каза нищо, за да не обиди Мод. Двете замълчаха и се загледаха в пламъците.

— Защо смятат, че ще имат някаква полза, ако заемете мястото ми? — попита отново Мод. Това беше най-важният въпрос. — Можете да играете моята роля, но не можете да ме заместите напълно, нали разбирате?

— Ще ви замествам само няколко седмици — отговори спокойно Миранда. — Лорд Харткорт не ми каза колко трябва да остана, но тъй като ми обеща петдесет златни нобли, ако изпълня добре задачата си, аз…

— Сигурно ще ме принудят да се върна към протестантската вяра. Но аз няма да им се дам, никога! Нека ме подложат на мъчения, ако искат, но аз няма да се отрека от католицизма.

— Колко похвално — промърмори Миранда. — Но не особено практично. — Все още не бяха намерили верния отговор. Объркването й нарасна. Отново се чувстваше като безпомощна фигура на шахматната дъска.

Имоджин, настанена удобно в салона, прочете за трети път писмото на крал Анри.

— Невероятно, просто невероятно — прошепна смаяно тя.

— Според мен е напълно реално — отговори Гарет и посегна към чашата с вино. — Семействата д’Албар и Харткорт са добра партия дори за един Анри Наварски.

— Този брак ще помогне на семейство Харткорт да заеме водеща позиция във френския кралски двор. Ще отидем в Париж. Ще станем братовчеди на френския крал. И тук, в двора на Елизабет, положението ни ще се подобри, ще се присъединим към първите хора в държавата! — Очите на Имоджин засвяткаха възбудено. — Сватбата ще бъде великолепна — продължи замечтано тя. — Щом кралят принуди парижаните да се предадат, ще дойде да отведе Мод в Париж и ще се венчаят. Или е по-добре да направим сватбеното тържество тук? — Тя скочи и се заразхожда възбудено напред-назад, опитвайки се да прецени изгодите от предстоящата сватба. — Твоята съпруга ще има блестяща обществена позиция, Гарет. Сигурна съм, че ще те издигнат в ранг на посланик или ще ти дадат друг важен пост. Лейди Мери ще бъде най-щастливата жена на света. — „И ще бъде дълбоко благодарна на зълва си, която й помогна да сключи този изгоден брак“