Джейн Фийдър - Смарагдовият лебед

— Мисля, че ще подхожда на роклята.

Гарет се усмихна в знак на благодарност, пое бонето от ръцете й и го нахлузи на главата на Миранда. Мод беше толкова смаяна от усмивката на настойника си, че несъзнателно й отговори. Никога не беше виждала този израз на лицето му.

— За съжаление не можем да скрием късата коса изцяло — отбеляза недоволно Гарет и попита: — Кога за последен път си излизала в общество, Мод?

— Мисля, че преди няколко месеца — отговори с усмивка младото момиче.

— Чудесно! Ще им кажем, че си имала висока температура, била си дълго време на легло и се е наложило да отрежем косата ти. Никой няма да се усъмни.

— Да, но ще я попитат защо изглежда толкова жизнена и с румени бузи — възрази иронично Мод.

— О, ще им отговоря, че съм се възстановила учудващо бързо — намеси се Миранда, сметнала, че е крайно време да се включи в дискусията. — За съжаление все още имам болки в гърлото, пресипнала съм и ми е трудно да говоря.

— Да вървим, скъпа — засмя се Гарет и й подаде ръка.

Мод ги проследи с поглед и когато вратата се затвори зад гърба на лорда, усети странна самота, примесена с ревност. Но защо й беше да ревнува? Божичко, какви глупави мисли!

Когато вратата се затвори зад господарката му, Чип увеси нос и изграчи нещо неразбрано. Мод го повика и той се подчини неохотно. Все пак се настани в скута й, вдигна глава към нея и я загледа стъписано. Мод се взря в умните му очи и неволно се засмя. Явно маймуната не можеше да проумее откъде се беше взела тази двойничка на Миранда. Обзе я топло чувство, ръцете й се вдигнаха от само себе си и помилваха главичката му. С почти човешка въздишка Чип вдигна ръка и погали бузата й.

— Как трябва да наричам годеницата ви, милорд? И как ще я позная? Сестрата на лорд Дюфорт също ще бъде на вечерята, нали? — Миранда отчаяно се опитваше да прогони страха си, но събитията се развиваха твърде бързо и това я ужасяваше. Трябваше да й дадат малко време, за да свикне с новата обстановка.

— Лейди Беринджър прилича много на Майлс. Лесно ще я познаете — отговори спокойно Гарет. — Ще се обръщате към годеницата ми с лейди Мери, както правят всички.

— Има още нещо, което трябва да ви кажа — продължи след малко той и спря по средата на стълбището. Миранда вдигна глава и го погледна въпросително. — Аз си имам име и е редно да го използвате. — После вдигна ръка и леко докосна нослето й с върха на пръста си. Глупава детинска милувка, но крехкото носле просто го подканваше да го стори. След този мил жест устните на Миранда се отвориха в колеблива усмивка и черните сенки на тревогата изчезнаха от очите й.

Салонът изглеждаше пълен с хора, макар разумът да й подсказваше, че не са повече от шест души. Сърцето се блъскаше неспокойно в гърдите й и тя дишаше едва-едва, когато застана редом с графа в рамката на вратата и отправи поглед към малката компания.

Както беше предсказала Мод, домашният свещеник също беше тук, облечен в проста кафява дреха, със скромно изражение на лицето. Стоеше малко настрана от групата, кръглото му лице изразяваше бдителност и желание да се хареса, което не подхождаше особено на човек, убеден в собствената си важност. Каплан Джордж беше на мнение, че мястото на духовника е в доброто общество; той беше заместник на Бога на земята и отговаряше за чистата съвест на всички членове на семейство Харткорт. В същото време съзнаваше, че в момента е гост на една роднинска вечеря, и то гостът с най-ниско социално положение. Обикновено го канеха на вечеря само когато лейди Имоджин смяташе, че може да има някаква полза от него.

— Тази вечер Мод се чувства много по-добре и пожела да се присъедини към нас — обяви Гарет пред събраните гости. — За съжаление болките в гърлото не са престанали да я мъчат. Ала новините от високопоставения й обожател са толкова приятни, че повдигнаха духа й. Прав ли съм, скъпа братовчедке? — Той се усмихна и непринудено вдигна ръката й, за да могат всички да видят скъпоценната гривна. — Херцог Роаси ще получи най-добрата съпруга, както моята братовчедка ще има най-добрия съпруг.

Капланът се поклони и изкриви устни в сервилна усмивка.

— Лейди Дюфорт вече ни разказа за предложението, което сте донесли от Франция, милорд. Великолепно, просто великолепно. Моите най-искрени благопожелания, лейди Мод.

— О, милорд, с такова нетърпение чаках завръщането ви! — Една дама се отдели от сянката и прекоси салона с добре премерени крачки. — Сигурно съм омръзнала ужасно на вашата мила сестра и лорд Дюфорт, защото ги посещавах почти всеки ден.