Джейн Фийдър - Смарагдовият лебед

— Мисля, че присъдата ви е прекалено строга — промълви несигурно Миранда.

— Почакайте и ще видите — възрази остро Мод.

— Как смятате, защо лордът се е сгодил за лейди Мери?

Мод вдигна рамене.

— По целесъобразност и защото ще има изгода. За какво друго? Хората от висшето общество се женят само по тази причина.

Миранда стана от пейката и се заразхожда неспокойно в голямата стая. Обстановката беше много изискана. Елегантни мебели с резби, прозорци с блестящи стъкла, богато избродирани копринени килими по стените, дебели вълнени килими на пода, Нима момичето, което беше родено сред този лукс и го приемаше съвсем естествено, можеше да разбере какво значи да спиш на сламата, да нощуваш в купа сено, да се криеш от дъжда под дърветата и да се храниш дни наред с мухлясало сирене и стар черен хляб?

И обратно — нима момиче, водило такъв бедняшки живот, подхождаше на цялото това великолепие и разкош? Как щеше да седне на една маса с онези горди, надменни аристократи, даже ако наистина бяха толкова глупави, както твърдеше Мод? Непременно щеше да направи някоя грешка. Сигурно щеше да пие вода от купичката за измиване на ръцете или нещо подобно. Никога не беше виждала купички за измиване на ръцете, но беше чувала, че ги използвали в дворците и домовете на знатните.

— Вероятно на вечерята ще присъства и домашният свещеник — проговори Мод и прекъсна нерадостните й мисли. — Лейди Имоджин го кани винаги когато е поканила и лейди Беринджър. Задачата му е да занимава Ан. Той знае, че имам наклонност към католическата вяра, но не ме приема сериозно. Смята, че младите момичета са глупави и наивни. — В смеха й имаше горчивина. — Съветвам ви да се подготвите за обстоен разпит. Каплан Джордж непременно ще ви попита дали ходите на изповед и показвате нездрав интерес към мъченията на светците. Да знаете колко ми е отвратителен с недодяланите си шеги.

— Божичко, аз не знам нищо за мъченията на светците! — въздъхна Миранда и се върна до камината. Съвършено извитите й вежди бяха вдигнати учудено. — Не е ли по-добре да се престоря, че имам болки в гърлото и ми е трудно да говоря?

На вратата се почука тихо и двете момичета се обърнаха стреснато. Мод отговори на почукването и в спалнята влезе лорд Харткорт. Беше се преоблякъл в жакет от тъмносиня коприна, обшита със сребърни звезди, а късата синя наметка, закрепена на рамото, беше обточена с кожа от сребърна лисица.

— Тъкмо казвах, че е по-добре да се извиня с болки в гърлото, за да не говоря много — посрещна го Миранда и в гласа й имаше панически страх.

Гарет кимна бегло с глава, защото умът му беше зает с други неща. Той я подложи на обстоен оглед и най-после изрази одобрението си:

— Роклята е чудесна, но мисля, че има нужда от известни поправки. Все пак за тази вечер е напълно удовлетворяваща.

Той извади от джоба си гривната със смарагдовия лебед и улови ръката на Миранда.

— От днес нататък ще я носите при всяко излизане. Това е годежен подарък от мъжа, който желае да ви ухажва. — После с ловки движения закрепи гривната на китката й.

Миранда усети отново необяснимия ужас, който бе изпитала при първия досег с гривната. Златната верижка се уви около стройната й китка със змийска студенина.

— Не мога да я понасям.

— Може ли да видя? — Мод любопитно протегна шия и очите й заблестяха от възхищение. — Какъв странен накит! Никога не съм виждала нещо толкова прекрасно и въпреки това…

— Страшно — подсказа й Миранда и вдигна китката си. — Много ли е скъпа, милорд?

— Тази гривна няма цена — отговори почти сърдито Гарет и добави: — Някога принадлежеше на майката на Мод.

— О! — извика Мод и улови ръката на Миранда. Вгледа се внимателно в гривната и объркването й нарасна. — Възможно ли е да ми се струва позната, милорд?

— Не вярвам — отговори кратко Гарет. — Когато майка ти загина, ти беше само на десет месеца. — Изведнъж в главата му се появи интересна мисъл: може би онази страшна кървава нощ и мъченическата смърт на майката се бяха запечатали в детската памет на близначките и гривната беше събудила ужасния спомен за преживения кошмар. Той разтърси глава и побърза да смени темата: — Какво ще правим с косата ви, Миранда? — Той помилва буйните къдрици и се опита да ги приглади назад. — Моля ви, братовчедке, намерете мрежичка за коса или боне.

Мод го погледна учудено, но бързо съобрази, че беше нужно да потърси желаните неща сама.

След като отвори няколко чекмеджета на големия скрин и се разрови между вещите си, тя откри тъмносиньо, обшито с перли боне с дантелени рюшове.