Джейн Фийдър - Смарагдовият лебед

— Защо не сте запалили огън в камината? — попита рязко той. — Знаем, че братовчедка ми има нужда от топлина.

— Аз й забраних да пали огън — отговори с достойнство Имоджин.

— Забраниха ми не само огън, но и добра храна и компанията на прислужницата ми — добави Мод, изправи се и хвърли многозначителен поглед към таблата на масата.

Гарет проследи погледа й и лицето му помрачня.

— Многократно съм казвал, че няма да търпя да се отнасят грубо с братовчедка ми. Не искам тя да страда от лишения.

Имоджин изпухтя презрително.

— Много си мек, братко. Не виждаш ли докъде ни доведе снизходителността ти. Това момиче трябва да разбере, че има задължения, и да се научи да се подчинява.

— По всичко изглежда, че моята подопечна е решила да посвети живота си в служба на Бога — отговори сухо Гарет. — Съмнявам се, че някой би могъл да я отклони от избрания път.

Той отиде до гардероба и прегледа бегло съдържанието му. След малко извади копринени долни гащи, ленена риза и дантелена фуста и проговори през рамо:

— Надявам се, че нямаш нищо против да се възползваме от твоя гардероб, за да облечем Миранда, братовчедке?

— Ни най-малко, сър. — Мод разглеждаше Миранда с подозрителен интерес. — Мисля, че синьозелената ми рокля ще й стои много добре. — Тя смръщи чело. — Какъв цвят е косата ви?

— Същата като вашата. — Миранда свали кърпата от главата си и разтърси почти сухата си коса.

— Защо е толкова къса?

— Дългата коса ми пречи да играя на земя — обясни Миранда. И нейният поглед беше изпълнен с подозрителност. — И вие ли се чувствате така странно, когато ме гледате и виждате себе си?

Мод кимна бавно, протегна ръка и докосна колебливо лицето на Миранда, после своето. Побиха я студени тръпки.

— Но вие не мислите като мен, нали?

Миранда се ухили развеселено.

— Разбира се, че не! Вие сте дама и съм убедена, че мислите като дама. А аз съм скитница… или поне лейди Дюфорт казва така. Предполагам, че мисля като скитница, макар да не съм съвсем сигурна какво означава това.

— Ти си като дребните песъчинки на уличната настилка — отговори гневно Имоджин и се обърна към брат си: — Дай ми дрехите, Гарет. Но те предупреждавам, че не можеш да направиш диамант от чакъл.

Миранда я изпревари и грабна дрехите от ръцете на графа.

— Мисля, че е по-добре да се облека тук, при лейди Мод. Искам да я опозная.

— Много добре. — Гарет й предостави дрехите. — Ще се върна след един час, за да слезем на вечеря.

— И аз ли трябва да вечерям долу, сър? — осведоми се учтиво Мод.

Гарет се обърна отново към подопечната си и я измери със сериозен поглед.

— Не, братовчедке. От днес нататък ти ще водиш живота на набожна отшелница, точно както желаеше. Докато Миранда заема мястото ти, никой не бива да те вижда в обществото.

— Това ми харесва, милорд — отговори спокойно Мод. Гарет се поклони с усмивка и излезе от стаята след сестра си. Вратата се затвори зад гърба му и двете момичета останаха сами. В първия момент никоя не знаеше какво да каже и двете само се гледаха мълчаливо. Чип мъдро се оттегли на гардероба, за да може да наблюдава събитията отвисоко.

— Значи графът иска да заемете мястото ми — заговори най-после Мод. — Защо?

— Вероятно защото вие не искате да направите онова, което се очаква от вас. — Миранда свали мократа кърпа, потрепери от студ и започна бързо да се облича. — Какви хубави дрехи — прошепна възхитено тя и помилва меката коприна и прясно изгладения лен.

— Не ви ли е неприятно, че ще играете ролята на друг човек, който изобщо не е от вашата класа? — Мод седна отново на любимата си пейка и се уви в дебел шал. Представата, че някой ще я замества в обществото, не й харесваше особено. На всичкото отгоре това чуждо момиче й приличаше до последната подробност и никой нямаше да забележи измамата. Това беше крайно неприятно. Мод имаше чувството, че е разкъсана на две половини.

— Това е работа, за която ще ми платят добре — отговори просто Миранда и вдигна фустата с кринолина от върбови пръчки. — Никога не съм виждала такова нещо — промърмори скептично тя.

— За какво е тази игра? Кой би могъл да извлече някаква полза от предрешаването ви като лейди Мод д’Албар? — поиска да узнае Мод.

— Нямам представа. — Миранда започваше да се дразни от упоритостта на Мод. — Бихте ли ми помогнали да облека тази фуста?

Мод се смъкна с необичайна енергия от пейката, захвърли шаловете си и се зае да облича двойничката си.

— Наистина ли вярвате, че ще можете да заемете мястото ми, след като дори не знаете как се облича кринолин? Хайде, аз ще го държа, а вие ще влезете вътре… После ще го вдигна и ще го стегна на талията ви… Ето така. А сега ще облечем фустата. — Тя подаде колосаната фуста на Миранда. — Видяхте ли? — Тя приглади фустата над кринолина. — Много е важно кринолинът да бъде напълно скрит. Следва роклята.