Джейн Фийдър - Смарагдовият лебед

— Питам се какво я е вбесило този път — промърмори Майлс и заби нос в чашата си.

Гарет остави чашата си на масата и излезе с бързи крачки от салона. Наметката се развяваше на гърба му, докато изкачваше широката стълба, като вземаше по две стъпала наведнъж. Чип остави кошничката с ядки и плодове, която беше завладяла вниманието му след изчезването на Миранда и се втурна след лорда. Когато стигнаха на горния етаж, маймуната спря и внимателно подуши въздуха. После се втурна в противоположна посока, защото инстинктът му подсказваше къде да намери Миранда.

Гарет, който беше очаквал, че рано или късно ще прехвърчат искри, прие, че причината за яростния пристъп на Имоджин е Миранда, и хукна към горния етаж. Ала когато излезе в коридора, установи, че шумът идваше от спалнята на Мод в дъното.

Той забърза в посоката, от която идваха виковете, и влезе в стаята на питомката си през широко отворената врата.

— За Бога, Имоджин, укроти се! Ще събудиш и мъртвите!

Имоджин се обърна към брат си и той се уплаши от вида й.

Бузите й пламнаха за миг, после станаха смъртно бледи.

— Тя… тя… — Треперещият от гняв пръст посочи Мод, която при влизането на графа бе станала от пейката и чакаше с равнодушно изражение. — Тя казва, че е променила вярата си! Отказала се е от протестантството! Вече била католичка!

Имоджин простена задавено и се отпусна на най-близкия стол, толкова поразена, че не беше в състояние дори да ругае. Само продължаваше да гледа втренчено Мод, сякаш на главата й изведнъж бяха порасли рога.

Гарет прие новината мълчаливо. Спокойното му, овладяно изражение скри умело хаоса, който се развихри в главата му при това съобщение. Веднага осъзна цялото значение на постъпката на Мод. По всичко личеше, че плановете му бяха пред провал. Оставаше му една-единствена възможност. Вместо да стои на втори план, Миранда трябваше да поеме изпълнението на първата цигулка. Досега го крепеше надеждата — всъщност, той беше почти уверен в това, — че в крайна сметка Мод ще приеме избрания от семейството съпруг. Миранда беше само средство в случай на нужда, с което трябваше да запълнят времето, докато Мод се вразуми.

Намеренията му бяха да осъществи годежа между Мод и Анри Наварски и след като мине известно време, да представи Миранда в обществото, като измисли достоверно звучаща история за щастливото появяване на загубената дъщеря на семейство д’Албар. Никой нямаше да се сети да я свърже с момичето, ухажвано от Анри.

По-далечните му намерения бяха да намери подходящ съпруг и на Миранда — може би не толкова блестяща партия, като на близначката й, но все пак мъж, който би донесъл и на нея, и на семейството пари и влияние. Твърде възможно беше да заинтересува херцог Роаси. Ако Миранда не желаеше такова бъдеще, той беше готов да я освободи и да й позволи да се върне към живота, с който беше свикнала. Никой нямаше да узнае за измамата, а животът й в изисканото общество щеше да я обогати с интересни преживявания. Не, сега не биваше да мисли за тази възможност. Нито един нормален човек, успял да се измъкне от трудния и без съмнение кратък живот на пътуващ артист благодарение на една щастлива случайност, не би поискал да се откаже от новата си идентичност.

За съжаление покръстването на Мод променяше всичко. Анри не можеше да се ожени за католичка. С тази своя постъпка Мод се бе изплъзнала много умело от всички опити да бъде убедена да сключи един толкова изгоден брак. Значи Миранда трябваше да се подготви сериозно и много бързо да заеме мястото на сестра си, за да послужи на интересите и целите на семейство Харткорт. Миранда щеше да стане съпруга на Анри Френски.

Първоначалният му план беше дяволски дързък, рисковете бяха многобройни и напълно реални, но новият план беше още по-опасен. Въпреки това при тази мисъл в гърдите му се надигна тръпнеща възбуда. Предизвикателството беше точно по вкуса му. Честолюбието го подтикваше да се справи с тази трудна задача, да постигне целта си и да направи семейството си влиятелно и могъщо. Това беше най-доброто решение. Миранда носеше родовия белег на семейство Харткорт; без съмнение, тя притежаваше всички качества на една д’Албар и можеше спокойно да заеме полагащото й се място. Макар и по този доста скандален начин, тя щеше отново да стане едно цяло със семейството си.

Все пак рисковете бяха твърде големи. Анри не беше забравил страшната измама, при която загинаха най-верните му хора, и беше особено чувствителен към предателството. Кралят никога не биваше да узнае за замяната на близначките. Никога не биваше да узнае, че момичето от портрета не е момичето, което щеше да стане негова кралица. Ако откриеше, че е бил излъган, граф Харткорт щеше да стане най-страшният му враг. Кралицата на Англия също щеше да научи за измамата и семейство Харткорт щеше да загуби завинаги мястото си в двора.