Джейн Фийдър - Смарагдовият лебед

— Какво означава всичко това, Гарет? — попита подозрително Имоджин, която се бореше с противоречивите си чувства — радост от завръщането на дългоочаквания пътник, възбуда при мисълта за вестите, които носеше, отвращение и възмущение заради маймуната и напълно объркване по отношение на момичето.

— Лорд Харткорт желае да заема мястото на лейди Мод. — Миранда реши, че е крайно време да се намеси. — И аз дадох съгласието си.

Обяснението й предизвика смаяно мълчание. Миранда хвърли поглед към лорд Харткорт и видя сардоничните искри в очите му, циничната линия около устата, която й беше толкова неприятна. Усетил изпитателния й поглед, той побърза да се прикрие и веднага промени израза на лицето си. Усмихна й се и й намигна съзаклятнически. В очите му светнаха развеселени пламъчета, сякаш я канеше да сподели веселието му при шока, с който присъстващите реагираха на плана му.

Миранда отговори несигурно на усмивката му. В момента не се чувстваше съучастница, а по-скоро като слаба шахматна фигура.

Гарет посегна към шнура за звънеца, който висеше до вратата.

— Моля те да се погрижиш за Миранда, Имоджин. Искам до вечерта да я превърнеш в истинска лейди.

Имоджин се възстанови бързо от преживения шок и вече не приличаше на кораб, загубил посоката и кръстосваш безпомощно из водите на океана. Тя измери Миранда с преценяващ поглед. Тя не беше сигурна какво точно цели брат й с това момиче, но беше достатъчно умна, за да си премълчи.

— Ще трябва за вечеря да я облечем с някоя от роклите на Мод. Чакаме гости.

— Кои? — Гарет вдигна въпросително вежди, без да забележи паникьосаното изражение на Миранда.

— Е, само сестра ми и нейният съпруг… а, и лейди Мери — отвърна Майлс — Тя обикаля седмици около нас и чака новини от годеника си, Гарет.. Ще бъде очарована да разбере, че си се върнал.

Годеница? Миранда наостри уши. За първи път чуваше за съществуването на такава дама. Тя погледна към лорд Харткорт и отново видя презрителния блясък в очите му, който толкова я притесняваше. Този път обаче не можа да прецени дали презрението беше насочено към самия него или към друг човек. Започваше да се пита дали мъжът, когото познаваше — непринуденият и весел спътник, — е истинският лорд Харткорт и ако не е, дали тя ще може да се справи с предизвикателството.

— Това ще бъде добра възможност да покажем Миранда — обясни спокойно Гарет.

— Но… но… не е ли малко прибързано? — попита уплашено младото момиче. — Едва пристигнахме и аз…

— Сигурен съм, че ще се справите по най-добрия начин — прекъсна я Гарет, когато на вратата се появи лакей. Той стисна ръката й и се усмихна окуражително. — Нали и аз ще бъда там. Всички присъстващи тук ще се стараят да ви помагат и няма да допуснат да изпаднете в затруднено положение. Знам, че няма да имаме проблеми. Всичко ще мине добре.

Защо е толкова уверен? — запита се смаяно Миранда.

— Веднага отнесете гореща вода и ведро за къпане в зелената спалня — заповяда Имоджин. — Ще ми трябват две прислужнички. Ей ти, ела с мен. — Когато лакеят изчезна, тя посегна към ръката на Миранда.

Младото момиче издърпа ръката си, а когато Имоджин посегна отново, отскочи назад.

— За Бога, момиче, прави, каквото ти казват! — извика сърдито Имоджин. — Тръгвай с мен!

Миранда погледна въпросително към лорд Харткорт.

— Трябва ли да й позволя да говори с мен по този начин, милорд?

— Нахално хлапе! — изсъска вбесено Имоджин. — Това е върхът на дързостта…

— Млъкни, сестро! — прекъсна я със спокоен, но властен тон Гарет. — Миранда е тук по своя воля. Тя не е слугиня и няма да позволя никому да се отнася грубо с нея. Щом ще заеме мястото на Мод, всички ще се отнасяме към нея като към член на семейството.

Имоджин смръщи чело; онова, което каза брат й, беше нечувано, но логиката на думите му не можеше да бъде оспорена.

— Няма да търпя присъствието на маймуната в зелената стая — заяви най-после тя, използвайки този претекст като легитимен път да упражни авторитета си.

— Добре, Чип ще остане известно време при мен — реши графът и взе маймуната от ръцете на Миранда въпреки очевидната й неохота. — Ще му поръчам богата вечеря от орехи, ябълки и стафиди — опита се да я успокои той.

Миранда се колебаеше. Имаше чувството, че все още може да излезе от сделката. Но щом се превърнеше в живо копие на лейди Мод д’Албар, вече нямаше връщане назад. Тя срещна спокойния поглед на графа и си даде вътрешен тласък.