Джейн Фийдър - Смарагдовият лебед

Още когато видя за първи път лейди Мери, Имоджин стигна до убеждението, че е намерила съвършената съпруга за Гарет. Той реагира на предложението й с дружелюбна незаинтересованост, но й позволи да извърши всички необходими приготовления. За Майлс беше повече от очевидно, че след катастрофата с Шарлът Гарет никога вече няма да се влюби истински, но шуреят му явно се нуждаеше от съпруга и беше готов да се задоволи с избора на сестра си.

— Надявам се, че след като пристигне в Дувър, лорд Харткорт ще изпрати човек да ни извести за пристигането си. — Гласът на лейди Мери придоби леко плачлив тон, който Майлс често беше чувал и го намираше невероятно изнервящ.

— Вярвам, че ще го направи — отговори с решително кимване Имоджин. — Веднага щом науча нещо, ще ви уведомя. Обещавам.

Лейди Мери я дари с благодарствена усмивка.

— Всяка нощ се моля на небето да ни го върне жив и здрав.

— Всички се молим — отбеляза сухо Имоджин. — Дали кралицата ще ви разреши да вечеряте с нас?

Лицето на Мери се разведри. Много по-добре беше да вечеря у семейство Дюфорт, вместо с придворните дами на кралицата. Повечето от тях бяха по-млади от нея и се интересуваха единствено от дворцовите клюки. Мери не можеше да понася темпераментното бъбрене на младите жени, които гледаха на света с други очи и не познаваха страданието. Имаше и друга група придворни, почтени съпруги с влиятелни мъже или собствено влияние. Мери знаеше, че и двете групи я гледаха с известно съжаление, примесено с презрение.

— Сигурна съм, че ще мога да го уредя — отговори тя. — Благодаря ви за поканата. — След като отново направи реверанс пред лорд Дюфорт и се докосна до бузата на Имоджин с безплътните си устни, лейди Мери излезе навън и забърза към шлюза, където лодката чакаше да я отведе в Уайтхол.

Имоджин закрачи отново през галерията и Майлс сметна, че е дошъл моментът да се оттегли, преди жена му отново да потърси отдушник за нарастващия си гняв. Тъкмо се обърна към вратата, когато пазачът на портата даде сигнал с рога си. Имоджин замръзна на мястото си.

— По всичко изглежда, че молитвите ти са били чути, мила моя — проговори меко Майлс, изтича до прозореца и се загледа към слугите и ратаите, които се стичаха в двора, повикани от сигнала, възвестил завръщането на господаря на дома.

— Това е Харткорт. Благодаря на всевишния за милостта! Гарет се върна! — Имоджин притисна ръце за молитва и на лицето и изгря щастлива усмивка, издаваща безкрайно облекчение. Тя не беше набожна, но в мигове като този изпитваше искрена благодарност към Бога. Само след минута лицето й се промени и Майлс остана смаян от студената пресметливост в очите й.

— Надявам се, че мисията му е била успешна — проговори с глух глас тя, сякаш говореше на себе си. После, много по-енергично: — Трябва веднага да го видя. — Тя се обърна рязко и изскочи от галерията, без да обърне внимание на съпруга си, който също беше решил да поздрави шурея си.

Майлс стигна до заключението, че не може да се конкурира с жена си, и реши да изчака. Върна се до отворения прозорец и огледа бъркотията, която цареше долу. Възседнал едра сива кобила, Гарет тъкмо влизаше в двора. Изглеждаше както винаги, спокоен и отпуснат на седлото и в никакъв случай изтощен и преуморен от дългия път, както би трябвало да се очаква след четиримесечното му отсъствие.

Графът скочи от седлото и в този момент Майлс видя нещо толкова странно, че едва не извика. Любопитен да не пропусне нищо, той се подпря с две ръце на прозореца и се издаде навън. От възглавницата, поставена зад седлото, се плъзна крехка фигура. Момиче с овехтяла оранжева рокля. Само по себе си това беше повече от странно, но в следващия момент долната челюстта на Майлс увисна още повече. Не, очите му не го лъжеха! На рамото на момичето се бе настанила маймунка в червено жакетче и шапка с перо!

— В името на сатаната и всичките му дяволи! — промърмори изумено Майлс и зачака да види какво ще стане по-нататък. Жена му вече беше излязла на двора и бързаше по каменната настилка, протегнала ръце към брат си. Майлс проследи сцената в двора със затаен дъх, изпълнен със странна смесица от страх и радостно очакване. Само след миг Имоджин забеляза спътницата на брат си и веднага отпусна ръце.

Майлс не можа да чуе нищо от онова, което се говореше в двора, видя само как Гарет улови момичето за ръка и го дръпна напред, сякаш искаше да го представи на лейди Имоджин. Дамата се отдръпна отвратено, маймуната скочи от рамото на непознатата и се поклони подигравателно, което накара възхитените зрители да скрият лица в ръцете си, за да не чуят смеха им.