Джейн Фийдър - Смарагдовият лебед

Дали пък Гарет не се беше заплеснал по момичето? Когато излезе от ваната и посегна към хавлията, прелестите й бяха недвусмислени. Тя не приличаше на Шарлът, ни най-малко, поне що се отнася до външността. За кой ли път Имоджин си припомни Шарлът, обезпокояващото чувствено излъчване, от което винаги я побиваха тръпки.

— Коя си ти? — попита строго тя. — Откъде идваш?

Миранда пое хавлията от ръцете на момичето и се уви от главата до петите. Хавлията беше огромна, дебела и пухкава — още един невероятен лукс.

— Запознах се с графа в Дувър — отговори просто тя. — Принадлежа към трупа пътуващи артисти.

Реакцията на Имоджин беше толкова силна, че Миранда едва не се разсмя. Имоджин преглътна мъчително и всички проследиха движението на глътката под набръчканата кожа на шията. Очите й щяха да изскочат от орбитите и Миранда неволно я оприличи на крякаща пуйка. „Скитница! Гарет е довел в къщата ми скитница! Сигурно е крадла. Може би е извършила и други престъпления. Какво ще правя сега?“

Докато Имоджин зяпаше слисано, Миранда уви главата си с една по-малка кърпа и застана спокойно пред огъня.

Без да каже дума, Имоджин се обърна рязко на токовете си и излезе от стаята. Това момиче беше уличница, сигурно беше проституирало, за да се храни. Гарет виждаше в него нещо, което със сигурност липсваше. Макар че й беше крайно неприятно да го признае, Имоджин не можеше да отрече, че момичето умее да мами хората с външността си. Никой нямаше да познае по лицето й какъв живот е водила преди.

Имоджин отвори вратата към спалнята на Мод с такава сила, че пантите изскърцаха жално, и решително прекрачи прага. Увита в няколко шала, Мод седеше на тапицираната пейка пред празната камина. Беше сама. Заповедта на господарката разрешаваше на Берта да влиза при питомката си само два пъти дневно, вечер и сутрин, за да удовлетворява потребностите й. Въпреки лятната топлина, Мод изглеждаше премръзнала и трепереше; очите бяха обградени от тъмни сенки, устните синкави. Все пак тя посрещна надзирателката си със спокоен, невъзмутим поглед, без да направи опит да стане от мястото си.

— Желая ви добър ден, мадам. — Гласът беше безцветен като лицето, но спокоен и овладян.

Имоджин огледа малкото помещение. Обедът на Мод — купичка овесена каша, парче черен хляб и кана с вода — беше оставен на масата, но младата й братовчедка не беше хапнала нито залък.

Всъщност Имоджин беше дошла в стаята й само за да избере подходящи дрехи за Миранда, но като видя бледото, упорито лице на Мод, гневът й пламна с нова сила. Беше в подходящо настроение за битка. Нямаше да позволи на това твърдоглаво, неблагодарно същество да й се надсмива. Ако Мод направеше онова, което се искаше от нея, замяната й с Миранда ставаше напълно ненужна.

— Лорд Харткорт се завърна от пътуването си — обяви тържествено тя и направи няколко крачки към Мод. — Длъжна си да се явиш на масата за вечеря и да поздравиш любезно настойника си.

— Но разбира се, мадам. В никакъв случай не бих искала да се покажа неучтива към лорд Харткорт — отговори Мод и пръстите й се плъзнаха по ресните на шала.

— Ще се откажеш от тази безсмислена съпротива и ще се подчиниш — продължи Имоджин и застана пред пейката. — Твоят настойник е донесъл предложение за женитба от френския кралски двор и ти ще се покориш на съдбата си.

Мод вдигна глава и Имоджин потрепери от дивия триумфален блясък в очите й.

— Не, мадам, нищо такова няма да се случи. Аз смених вярата си и сега съм покръстена католичка. Нито един хугенот в двора на Анри няма да ме вземе за жена.

Имоджин застина на мястото си; очите й изскочиха от орбитите, долната устна увисна и разкри две черни дупки.

— Ти, проклето хлапе! — Ръката й замахна и с все сила зашлеви Мод през лицето; Мод политна назад, но триумфалният, почти фанатичен блясък в очите й не изчезна.

— Сега съм католичка, мадам — повтори с мрачно задоволство тя. — Отец Дамян ме покръсти и приех светото причастие.

Имоджин отвори уста и нададе гневен вик. Гласът й се извиси до оглушителен рев, който мина през отворената врата и се разнесе из цялата къща. Мод взе шишенцето с ароматни соли от масичката до лакътя си и безмълвно го подаде на братовчедка си. Имоджин я удари по ръката и шишенцето се изтърколи чак в другия ъгъл на стаята.

В салона, който беше точно под тях, Гарет замръзна насред движението и ръката му стисна до болка вдигнатата чаша с вино. Майлс въздъхна жално. И двамата познаваха в подробности шумовете, които придружаваха истеричните пристъпи на лейди Дюфорт.