Джейн Фийдър - Смарагдовият лебед

— Не мисля, че бракът ще се осъществи още при първото идване на краля. Анри Наварски не може да се ожени за католичка — възрази Майлс, който още не можеше да преглътне страшната новина за покръстването на Мод.

— Мод ще се откаже от вярата си! — заяви твърдо Имоджин и стисна до болка кралската грамота. — Ще я принудя да се отрече, уверена съм в това.

— Ако нашата братовчедка уведоми крал Анри, че не желае този брак, той ще преустанови ухажването си и ще си потърси друга годеница. Ти можеш да сплашиш момичето до такава степен, че да се покаже външно покорно, но няма да й попречиш да каже истината на краля, когато останат насаме — подхвърли язвително Гарет.

Имоджин го погледна възмутено.

— Ти май се забавляваш от положението, в което сме изпаднали?

Гарет се усмихна иронично. В душата му напираше злоба. Жадната възбуда на Имоджин му напомни неприятно за собственото му вълнение и той изпита отвращение от себе си.

— Анри ще пристигне скоро и ще се запознае с Миранда — обясни спокойно той. Не можеше да разкрие на съучастниците си, че Миранда също е д’Албар, в никакъв случай. Не можеше да ги посвети в новия си план. Майлс може би заслужаваше доверие, но обичаше да си пийва, и то в съмнително общество. А Имоджин не умееше да се владее, особено когато е ядосана. Истината непременно щеше да излезе наяве и тогава…

— Ще уведомим ли лейди Мери за замяната? — попита Майлс и огледа критично ноктите си.

— Не — отговори енергично Имоджин. — По-добре е тайната да си остане в семейството. Сигурна съм, че можем да имаме доверие на Мери — прибави бързо тя, — но е глупаво да разпространим такава опасна тайна. Ако Анри узнае нещо…

— Права си — прекъсна я бързо Гарет и си помисли, че никога не би доверил на годеницата си нещо наистина важно. Макар и неприятна, тази мисъл беше странно успокояваща.

Той разтърси глава, за да прогони образа на Мери, и продължи с рязък тон:

— Миранда ще заеме мястото на Мод в кралския двор и в домакинството. Мод може да прекарва дните си с молитвеник и броеница в компанията на камериерката си, както е свикнала.

Майлс не можа да скрие стъписването си.

— Анри не може да се ожени за момиче от улицата само защото прилича на Мод д’Албар! — извика ужасено той.

— Разбира се, че не — отговори спокойно Гарет. — Не се бой, Анри ще се ожени за истинска д’Албар.

— И как ще стане това? — изхленчи Имоджин.

— Остави това на мен, скъпа сестро — отговори невъзмутимо братът.

В очите на Имоджин блесна хладна, корава пресметливост. Сигурно брат й беше решил да залъже Мод със спокойствие и привидно примирение, а в последния момент да я принуди да изпълни дълга си към семейството. Усмивката й беше доволна.

— Имаш пълната ми подкрепа, братко. Ще се постарая да подготвя добре другото момиче, за да сме сигурни, че няма да ни изложи.

— Убеден съм, че малката ще играе ролята си съвсем естествено, сякаш е родена за това.

— Наистина ли имаш доверие в една наемница? — попита изумено Майлс.

— Да, убеден съм, че мога да разчитам на нея. — Гарет изпи чашата си и стана. — А сега ви моля да ме извините. Трябва да се оттегля за малко в стаята си, за да измия праха от пътуването. Имоджин, моля те да изпратиш на Мод добра вечеря. И не й отказвай повече компанията на Берта. — Той напусна салона с развяваща се наметка.

— Лорд Дюфорт изглежда много мил — отбеляза Миранда, след като двете бяха прекарали няколко минути в мрачно мълчание, всяка потънала в мислите си.

Мод вдигна рамене.

— Той е под чехъла на жена си, но иначе е разбран човек.

— Какво ще кажете за сестра му?

— Лейди Беринджър. — Мод изкриви презрително устни. — Тя е глупачка, а съпругът й е още по-глупав. Защо искате да знаете?

— Защото ще дойдат на вечеря и ще ме представят. Трябва да знам какво ме очаква.

— Сигурна съм, че няма да ви създават проблеми — отсече Мод. — Ан Беринджър има ограничен духовен хоризонт и не вижда по-далече от върха на носа си, а лорд Беринджър е постоянно пиян и говори глупости. Кой още ще присъства?

Миранда смръщи чело.

— Някоя си лейди Мери. Доколкото разбрах, тя е годеница на лорд Харткорт.

— Убедена съм, че ще се забавлявате — отговори подигравателно Мод и болезнено напомни на Миранда за лорд Харткорт, когато се показваше откъм неприятната си страна.

— Не я ли харесвате?

Мод избухна в смях.

— Лейди Мери е придворна дама на кралицата. Не мога да разговарям човешки с нито един от гостите. Никой от тях няма таланти, не умее да се шегува, бих казала дори, че нямат ум в главата си. Главите им са празни, липсва им дух… и това важи за всички в двора.