Джейн Фийдър - Смарагдовият лебед

— Велики Боже, милорд, вие да не сте сатир? Мисля, че това е думата, която търсех. — Тя отхапа голямо парче пиле и се запъти обратно към него. Очите й блестяха от новосъбудена страст, приковани в коравата му мъжественост. — Можем ли да го направим по друг начин? Само за разнообразие, нали разбирате? — Тя откъсна парче месо със зъбите си и му го предложи, като мушна пръсти между устните му.

Гарет обхвана китката й и съвсем бавно отдалечи ръката й от устата си. Облиза всеки пръст поотделно, после се наведе през рамото й, за да напълни чаша с тъмночервено бургундско. Отпи голяма глътка, после обхвана тила й с една ръка и вдигна лицето й към своето. Устата му се сключи около полуотворените й устни, топлото вино потече по езика й и се смеси с чувствения му вкус.

Тя се наслади на силната течност и езикът й затанцува около неговия. Виното зашумя в устата й, преди да го погълне.

Гарет кимна, отпи още една глътка и повтори сладостната процедура, после привлече Миранда в скута си и седна с нея в голямото кресло. Наля още вино в устата й, като придружаваше действията си със страстни целувки, докато тя избираше вкусни хапки от таблата и ги слагаше с нежни, галещи движения между устните му.

Те се наситиха на чувствената игра едва когато започна да се зазорява. Миранда въздъхна дълбоко и се облегна на рамото му, докато той милваше мекото хълмче между бедрата й и постепенно проникваше навътре, за да намери коприненото цвете на страстта. Тя лежеше с леко разтворени крака в скута му, докато ръката му й доставяше лениво, безкрайно отпускащо удоволствие. Накрая го дари със сънлива усмивка на удовлетворение, той я вдигна на ръце и я отнесе до леглото, после се мушна до нея под завивките.

— Дано се събудим преди да е пристигнал херцогът — прошепна с тихо кискане Миранда и се обърна настрана, за да прибере твърдото си малко дупе в извивката на хълбока му.

Гарет не отговори. Умората му беше изчезнала. Дълго лежа буден, загледан към брокатения балдахин, избродиран с увити една в друга лози, докато навън бавно се зазоряваше и стаята се изпълваше с мътна светлина. Миранда спеше спокойно и дълбоко до него.

Всички опасения и съмнения се върнаха в пълен обхват и донесоха със себе си горчиво чувство за вина и гняв. Как можа да прояви такава слабост, как не можа да устои на изкушението?

Дълго време се опитваше да се пребори със самообвиненията, тялото му беше сковано и не можеше да намери покой.

Накрая все пак задряма и потъна в безпокоен сън, пронизан от еротични сънища, подправени с горчивия вкус на загуба.

Беше малко преди осем, когато Гарет напусна къщата. Миранда се бе върнала в собствената си стая, без никой да я забележи. Графът имаше да уреди нещо важно — да затвори една врата преди пристигането на Анри френски.

Той намери обущарската работилница без затруднения. Тя беше само на хвърлей камък от мястото, където трупата беше изнесла представлението с участието на Миранда. Обущарят вече работеше и вдигна глава с подканваща усмивка, когато в дюкянчето му влезе високопоставен благородник.

Без да се бави, мъжът скочи на крака и се поклони дълбоко пред неочаквания гост.

— С какво мога да ви услужа, милорд? — Той се поклони отново и носът му почти се допря до кожената престилка.

— Искам да се видя с гостите от втория етаж. Там ли са?

Обущарят изглеждаше разочарован, но се втурна забързано към тясната стълбичка, която водеше нагоре.

— Ще ида да доведа някого, милорд.

— Не, не, оставете. Предпочитам лично да се кача горе. — Гарет му кимна приятелски и изкачи с два скока дървените стъпала. Обущарят се поколеба за миг, после тихо се промъкна нагоре и спря пред вратата на стаята. Приведе се към ключалката и се вслуша напрегнато.

Гарет почука на вратата, но не получи отговор. Отвътре се чуваха гласове, прекъсвани от глухи удари и понякога проклятия. Лордът вдигна рамене, вдигна резето и блъсна вратата.

В претъпканото помещение цареше суетня. Обитателите му бяха заети да събират постелките си, да поправят скъпоценните инструменти на занаята си или да удовлетворяват личните си потребности. Мама Гертруд се беше навела над леген с вода, беше свалила долната си риза и миеше могъщите си гърди. При вида на графа тя изписка задавено и изпусна парцала в легена.

— Всемогъщи Боже, ама това е лорд Харткорт! — Огромните й гърди се разлюляха застрашително, когато се изправи. Изражението й беше загрижено. — Да не е станало нещо лошо с нашата Миранда, милорд?