Джейн Фийдър - Смарагдовият лебед

Гарет се обърна към главния иконом и продължи все така спокойно:

— Изпратете хората да си легнат, Гарисън.

— Веднага, милорд. — Възрастният мъж, загърнат в обточен с кожи халат, махна с ръка към глупаво зяпащите слуги. — Веднага се приберете по стаите си. Няма нищо за гледане. Върнете се в леглата. — Той ги разгони, сякаш бяха овце, избягали от кошарата, и те се подчиниха с видима неохота. Гласовете им изпълниха мрачния коридор и се разнесоха по цялата къща. Умовете им бяха заети със страшната нощна сцена.

— Божичко, какво стана? — Мод се втурна в стаята с побледняло лице и разширени от ужас очи. — Не мога да ти позволя да страдаш вместо мен, Миранда! — Чип се изтръгна с див крясък от ръцете й и се хвърли към леглото, където се беше свила Миранда и следеше внимателно разиграващата се сцена.

Имоджин простена задавено и скри лицето си в ръце.

— Лейди Дюфорт, мисля, че случилото се засяга и мен — продължи твърдо Мод и застана пред Имоджин.

— Тези героични думи идват с малко закъснение, братовчедке — прекъсна я овладяно Гарет. — Миранда, би ли слязла най-после от леглото?

— С удоволствие, но първо трябва да разоръжите сестра си, милорд. — Миранда опря глава на дървената табла. — Тя искаше да набие Мод с онази дебела тояга, за да я подчини на волята си.

— Какво? — прошепна ужасено Гарет и погледна невярващо тоягата в ръцете на сестра си.

— Можеше да й изпочупи костите — продължи Миранда и в тона й имаше неприкрита злоба. — Беше решила да върже Мод за таблата на леглото, за да я измъчва. Погледнете въжетата, които онази жена стиска в ръцете си.

Гарет втренчи поглед в жената с лице на плъх. Тя седеше на пода и се взираше объркано пред себе си, но ръцете й стискаха здраво ленените въжета. Когато усети мрачния поглед на лорд Харткорт, тя се изправи с мъка. Кринолинът й се закачи в обувката и сатенът се скъса с оглушителен шум.

— Тя ме нападна, милорд — извика възмутено тя и изведнъж се разтрепери от ужас под строгия поглед на графа. — Тя ме удари, изрита ме и ме запрати на пода.

— Нима очаквахте нещо друго? — попита сърдито Миранда. — Ако някой е решил да ви върже, за да ви измъчва, със сигурност ще се защитавате и ще се браните с всички сили.

Мод, която бе забравила героизма си, зяпна учудено Миранда. В следващия момент очите й засвяткаха от трудно потискан смях, тя хвърли поглед отстрани към Имоджин, изкиска се и се хвърли на пейката край огнището, за да зарови лице във възглавниците.

Гарет махна с ръка на прислужничките да излязат. Нямаше смисъл да ги обвинява, че бяха изпълнили заповедта на господарката си. После отново се обърна към сестра си.

Имоджин приседна на пейката под прозореца и затрепери с цялото си тяло. Очите и бяха изцъклени и безжизнени. Отшумяващата истерия й създаваше проблеми. След малко вдигна глава и погледна безпомощно брат си.

— Само за теб. Направих го за теб.

— Знам, Имоджин — отговори той и в гласа му звучаха тъга и безкрайна умора. Отиде при нея, улови ръцете й и меко я издърпа да стане. — Кога най-после ще разбереш, че нямам нужда от твоята помощ… — След малко поклати глава и я побутна към вратата. — Забрави го. Станалото, станало. Иди да си легнеш. — Той докосна бузата й с връхчетата на пръстите си и я отведе до вратата.

— Ти отиде да спиш в стаята на Миранда, така ли, Мод?

Мод вдигна глава от възглавниците.

— Не съм спала, сър. Не можех да спя. Знаех, че нещо ще се случи.

— Е, надявам се, че най-после ще заспиш. Предлагам да се върнеш в зелената стая и да прекараш нощта там.

— Защо? Смятате ли, че лейди Имоджин ще направи нов опит да…

— Не, но аз желая да поговоря на четири очи с Миранда и те моля да направиш това, което ти казах.

Мод погледна слисано Миранда, после се обърна рязко и изчезна от стаята.

Гарет отиде до високото легло, протегна ръце, обхвана Миранда през кръста и я свали на пода. Отдалечи я малко от себе си, вдигна я високо във въздуха и впи поглед в лицето й. Тя го погледна сериозно, опитвайки се да разгадае израза на лицето му, но то беше напълно спокойно и не разкриваше дори частица от мислите му.

— Бог да ми е на помощ — промърмори най-после той и гласът му прозвуча изненадващо безпомощно. — Ако бях заподозрял, че ще преобърнеш живота ми с главата надолу, светулчице, щях да избягам от Дувър, сякаш ме гонят всички дяволи от ада.

— Нима очаквахте да остана бездейна и да гледам как сестра ви измъчва бедната Мод? Разбрах, че има намерение да упражни насилие, и реших да действам