Джейн Фийдър - Смарагдовият лебед

— Не бързай толкова, любов моя — прошепна дрезгаво мъжът, вдигна глава и отстъпи крачка назад.

Езикът й последва движението му и се издаде напред, за да оближе влажното връхче на члена му.

— Защо не? — попита дяволито тя. Надигна се на колене, плъзна ръце по гърдите му, долепи корема си до неговия и усети как възбудената му мъжественост се притисна в таза й. Изпълнена с трескаво нетърпение, тя разтвори бедра, привлече го между краката си и се притисна към него, за да обхване члена му с меката, коприненогладка кожа от вътрешната страна на бедрата си.

Ръцете му се плъзнаха надолу по гърба й и обхванаха дупето. Тялото й се изви назад, бедрата се задвижиха в бърз ритъм, масажираха коравата му плът и изтръгнаха от гърлото му дълбоки стонове на наслада. Главата й падна назад и разкри стройната лебедова шия. Очите й бяха затворени от тънките клепачи, пронизани от сини жилчици. Гарет сведе глава, за да целуне топлите й устни и да вкуси сладостта им.

Треперещ от желание, той обхвана дупето й и я вдигна на длани от леглото. Тя обви крака около кръста му и тялото й се отвори, готово да го приеме.

Очите й се отвориха и тя се засмя щастливо при вида на белязаното от страст мъжко лице. Той се плъзна в утробата й и слабините й се сляха с неговите в такова съвършено единение, че никой и нищо не беше в състояние да ги раздели. Тялото й се нагоди към силните тласъци и тя отново се засмя щастливо.

Гарет се усмихна, впи пръсти в гладката кожа на бедрата й и се вгледа в озареното й от радост лице. Беше изпълнен с преливаща радост, с невероятна нежност, примесена с дълбоко учудване, че тази неопитна невинност играеше без грешка прастарата игра на любовта. Тя прехапа долната си устна и очите й приеха тъмния, забулен нюанс на вечерния здрач. Изведнъж утихна в ръцете му, съсредоточила цялото си същество върху сладостното парене в утробата си, върху всепобеждаващата наслада. Вътрешните й мускули се стегнаха около члена му, устните се отвориха, очите се разшириха от блаженство, по тялото й се разля огнена лава.

Той беше заровен дълбоко в тялото й и всяко потреперване, всеки сладостен гърч в топлата, загръщаща утроба се предаваше на собствената му плът. Светът се смали до малката му спалня, скрила двете им слети тела. Той усети как загуби контрол над себе си, как бавно и неудържимо бе поет от невероятната вихрушка на екстаза. Все пак той се опита да се съпротивлява още малко, но в този момент Миранда бе разтърсена от силна тръпка, тя го притисна с все сила и тялото й се уви около неговото като втора кожа.

Той остана неподвижен в нея, не смеейки дори да диша, докато страстта й достигна своя връх. Тогава се отдаде на насладата и полетя към замайващата пропаст на екстаза с див вик на учудване и радост.

Главата й се отпусна на рамото му, ръцете й стиснаха шията му, тялото й постепенно се отпусна и той я вдигна, наново учуден от лекотата й.

— Велики Боже, ангеле мой, къде научи това магическо изкуство? — прошепна той и зарови лице във влажната й коса.

— Не знам — отговори едва чуто тя. — Но беше наистина като магия. — Тя разхлаби хватката на краката си около хълбоците му и той я пусна внимателно на пода. Миранда отметна глава назад, разрошената й коса зае обичайното си място на върха на главата като блещукаща шапчица и тя го погледна с израз на такъв триумф, че въпреки безкрайно сладостната умора в тялото си той избухна в луд смях.

Той я вдигна отново на ръце и я целуна нежно, приглади косата от челото й и я погледна с усмивка. Изведнъж тъмна сянка прогони усмивката от очите му, меката линия около устата изчезна.

— Умирам от глад. — Миранда инстинктивно прекъсна напрегнатото мълчание с банална забележка. — В двора не дадоха вечеря. Защо никога не предлагат дори освежителни напитки?

— Кралицата е пестелива — отвърна Гарет. — Много хора я наричат скъперница. Ей там на таблата ще намериш нещо за ядене.

Той посочи масичката, където лакеят както всяка вечер беше оставил нещо за хапване. Проследи мълчаливо как Миранда се изправи пред масичката и се наведе над приготвената табла. Зарови пръсти в косата си, докато наблюдаваше гладките, бледи линии на гърба й, вдлъбнатината на тясната талия, меката закръгленост на хълбоците, стегнатото задниче, дългите стройни бедра.

Ноздрите му потръпнаха, в слабините му отново се надигна горещо желание и победи мига на разкаянието, прогони тъмните сенки на злокобните предчувствия, които бяха нахлули в душата му. Тя се обърна към него с парче пиле между палеца и показалеца. Погледът й се плъзна по тялото му и очите й се разшириха в добре изиграно смайване.