Джейн Фийдър - Смарагдовият лебед

Той поклати глава.

— Разбира се, от теб не може да се очаква бездействие. Вече те познавам и знам на какво си способна. Макар че можеше просто да останеш до Мод, за да я защитиш в случай на нужда. Защо трябваше непременно да изложиш себе си на риск? — На устните му заигра бегла усмивка. — Това би било прекалено просто решение.

Миранда не посмя да го попита кога най-после ще я пусне на пода. Ръцете на талията й бяха топли и твърди, в очите му пламтеше чувственост, която изобличаваше в лъжа спокойния му тон.

— Честно казано, милорд, изобщо не ми хрумна да останем и двете.

Той кимна.

— Разбира се, че не. — За момент в стаята се възцари тишина. Чип се настани удобно на възглавницата и започна да реши козината си. Въпреки че изглеждаше много зает, внимателните му очи непрекъснато търсеха двете фигури в средата на помещението. Една влажна цепеница пращеше в камината. Часовникът удари половин час.

Миранда докосна устата на Гарет с малкото си пръстче. Беглото, но извънредно интимно докосване накара устата му да потрепери. Той улови пръстчето й с устни и го прибра в устата си, тя се засмя тихо и вдигна другата си ръка, за да очертае линията на брадичката му. После се наведе и целуна с безкрайна нежност ресниците му. Миглите й затрепкаха по скулите му, дъхът й опари настръхналата кожа. Без да бърза, тя целуна брадичката му и езикът й се плъзна по наболите косми.

Гарет плъзна бавно тялото й между ръцете си и я остави на пода. После взе лицето й между дланите си и притисна устни в нейните. Миранда въздъхна доволно, затвори очи и се отдаде цяла на възбуждащата целувка. Устата й се превърна в център на всички усещания и чувства, топло, яркочервено езеро от наслада.

Най-сетне Гарет вдигна глава. Очите, в които се бореха страстта и разумът, бяха почти черни под трепкащата светлина на огъня. Миранда се сгуши в него и тялото й потръпна от желание. Той усети аромата на косата й, на кожата, вдъхна дълбоко чувственото й ухание, смесено със сладките миризми на розова вода и жасмин. И разумът загуби битката. Той грабна Миранда под мишницата си и излезе от стаята, следван по петите от подскачащия Чип.

Гарет вдигна резето пред вратата на собствената си спалня, отвори, влезе и я ритна с крак, за да затвори. Чип, който остана в коридора, се разкрещя сърдито.

— Извинявай, приятелче — промърмори лордът и побърза да отвори вратата. Маймунката се втурна в стаята и се хвърли с едни скок на перваза на камината, където продължи да реши козината си, докато умните, блестящи очи оглеждаха внимателно чуждата обстановка.

Гарет положи Миранда на леглото, застана пред нея с опрени на хълбоците ръце и впери поглед в лицето й.

— Явно сестра ми е имала известно право да те обвини в магьосничество — прошепна примирено той. — Не мога да намеря друго обяснение за тази лудост.

Миранда се усмихна развеселено. Атмосферата беше напълно различна от миналата нощ, когато двамата се потопиха в мистичната омая на съня. Тук, в спалнята на графа, нямаше мистерия и магии. Той беше мъж от плът и кръв, силно възбуден и пълен с желание. А тя осъзнаваше неговия глад и своето тяло много по-силно, отколкото беше смятала за възможно. Миналата нощ не бе намерила думи, за да опише какво ставаше с нея и за какво копнееше. Тази нощ обаче го знаеше с прекрасна, безсрамна яснота.

Гарет започна да сваля дрехите си, движенията му бяха сръчни и бързи. В очите му светеше желание, дишаше задъхано, сякаш бе тичал.

Миранда бързо изхлузи ризата през главата си и я захвърли на пода. После коленичи на леглото и проследи движенията на мъжа с нескрито любопитство. Когато той разкопча панталона си, тя неволно облиза устни и Гарет едва не избухна в смях при този неприличен и в същото време невинен жест. Той опря крак на ръба на леглото и свали копринените си чорапи. Миранда следеше всяко негово движение с такова внимание, сякаш животът й зависеше от това. Много пъти беше виждала голи мъже, но никой от тях не беше така замайващо красив.

Тя посегна към тесните му хълбоци и се опря на пети. Устата й се сключи около твърдия му член, които стърчеше гордо между черните къдрави косъмчета в слабините му. Тя вдъхна дълбоко опияняващата мъжки аромат и плъзна устни по меката кожа, погали го с езика си и съвсем леко заби зъби в основата му, така сигурна и безгрижна, сякаш се беше родила със знанието как да му достави удоволствие.

Пръстите й се впиха в напрегнатите до крайност бедра. Неговите ръце се плъзнаха възбудено по тялото й. Нямаше нищо по-прекрасно от горещото пулсиране на плътта под езика й, от играта на мускулите по корема му.