Джейн Фийдър - Смарагдовият лебед

— Често ме е заплашвала — отговори сърдито Мод и около устата й се изписа упорита линия. — Казах й, че може да ме върже на колелото за мъчения, ако иска, но аз въпреки това няма да се откажа от вярата си. Аз съм католичка и не мога да се омъжа за френски протестант.

— Разбирам те — отговори с леко нетърпение Миранда. — Но се питам дали съзнаваш, че тази жена може да упражни върху теб извънредно силен натиск. Тя е решена да отиде докрай. Боя се, че те чакат тежки минути. В момента графът не е тук, за да те защити, а лейди Имоджин е от хората, които коват желязото, додето е горещо. — Сините й очи задържаха погледа на другото момиче и след малко в погледа на Мод се изписа несигурност.

— Не знам какво мога да понеса, докато не ме подложат на изпитание — проговори тя, стараейки се да покаже смелост. — И светците са били измъчвани…

— Да, но аз не вярвам, че ти си готова да бъдеш обявена за светица — възрази енергично Миранда. — Мисля, че най-доброто е тази нощ да си сменим местата. Твоята братовчедка замисля нещо лошо и трябва да бъдем готови. Ти ще спиш в моята стая, а аз ще остана тук.

— Защо трябва ти да пострадаш от гнева на лейди Имоджин?

— Не се бой, аз няма да страдам — ухили се Миранда. — Повярвай ми, Мод, аз знам как да се справя с лейди Имоджин.

Мод я погледна скептично, но Берта вече събираше вещите й.

— Да вървим, миличка. — Тя отиде при Мод и грижливо я загърна в пухкавия халат. — Планът е добър. Бог изпрати това момиче с определена цел и ние не бива да се месим в плановете му. Знаеш, че си твърде крехка, за да устоиш на гнева на лейди Дюфорт. В зелената стая ще бъдеш напълно сигурна, а аз ще ти запаля огън, за да не мръзнеш. Ще ти създам уютна обстановка, няма да имаш нужда от нищо, повярвай.

— Но аз не мога да позволя на Миранда да се изложи на опасност заради мен. Защо тя трябва да понесе последствията от моето упорство?

— Разбира се, че можеш — отговори спокойно Миранда и енергично я бутна към вратата. — Знай, че няма да ми се случи нищо лошо. Разбирам, че не искаш друг да страда вместо теб, но те уверявам, че ще издържа. Ако някой ще пострада, това ще бъде лейди Имоджин.

— Какво ще правим с Чип?

— О, да, права си, ако остане с мен, ще издаде играта. — Тя свали маймунката от рамото си. — Върви с Мод, Чип. Моля те, само за малко.

Маймунката се покори и се скри в диплите на пухкавия халат на Мод, макар че гледаше обвинително господарката си. Мод я помилва по главичката.

— Няма да бъде за дълго.

— Хайде, детето ми, побързай. Нямаме време за губене — настоя Берта. — Лейди Имоджин може да дойде всяка минута. — Тя погледна страхливо през рамо към оскъдно осветения коридор. Мод погледна за последен път към Миранда и излезе от стаята.

Миранда окачи балната си рокля, свали кринолина и фустите, нави ги на руло и ги скри под леглото, за да не правят впечатление. После угаси всички свещи и се пъхна само по риза в леглото на Мод, като остави завесите отворени, за да вижда вратата на светлината на огъня в камината. Ако лейди Дюфорт наистина замисляше нещо лошо, поне нямаше да изненада жертвата си заспала. Нощната шапчица на Мод беше оставена на възглавницата и Миранда я нахлупи на главата си, за да скрие късата си коса и да направи измамата пълна.

Часовникът удари единадесет, после полунощ. Миранда се отпусна в мекото легло на Мод и задряма. Огънят догаряше. След известно време започна да се пита дали пък не се беше излъгала. Може би Имоджин се е отказала от плана си. Може би брат й се беше върнал от двора. Не, графът със сигурност не беше в къщата. Ако си беше дошъл, тя щеше да го усети.

Последните удари на часовника заглъхнаха в нощната тишина, когато вратата на спалнята се отвори и лейди Имоджин нахлу като вихрушка, придружена от цяла армия жени — или поне така помисли стъписаната и малко уплашена Миранда.

Имоджин беше свалила черната си официална роба, ръкавите на кремавата рокля бяха навити до лактите. В малките й очи святкаше злобна решителност. Тя се запъти към леглото, следвана от слугините. В ръката си стискаше дебела тояга, цялата в тръни.

Миранда се опитваше да преброи нощните посетители, но лейди Имоджин застана заплашително пред леглото и й препречи гледката. Без да се бави, тя отметна завивките и размаха тоягата си.

— Завържете я за рамката на леглото — заповяда тя с треперещ от възбуда глас. Слугините се хвърлиха върху Миранда, хванаха я за ръцете и краката и я вдигнаха като чувал от леглото.

Младото момиче нададе пронизителен вик, после изкусно отпусна тялото си, сякаш беше припаднала от страшния шок. Погледът й се стрелна към вратата, но тя беше здраво затворена и сигурно заключена.