Джейн Фийдър - Смарагдовият лебед

— Завържете я здраво — изкомандва Имоджин. — Не искам да мърда. Ей, ти, подай им въжетата. — Тя посочи с тоягата към най-възрастната от преданите си прислужнички, жена с лице на плъх, която беше личната й камериерка.

— Да, милейди. — Жената се втурна към леглото, като се спъваше в бързината си. Ръцете й бяха пълни с въжета.

Момичетата изправиха Миранда в края на леглото, тя увисна безсилно в ръцете им, без да оказва и най-малката съпротива. Явно лейди Дюфорт беше решила да се разправи веднъж завинаги с безпомощната си пленница.

Бедничката Мод, как ли щеше да се справи със ситуацията, запита се Миранда и в следващия миг тялото й се напрегна като струна и се разтвори като джобно ножче. Тя вдигна светкавично двете си ръце и изненаданите слугини я пуснаха. Два силни ритника, и две от нападателките полетяха презглава към ъгъла на стаята. Миранда се завъртя на сто и осемдесет градуса и размаха ръце като криле на вятърна мелница. Петата й улучи жената с лице на плъх право в стомаха. Слугинята нададе жален вик и се свлече безсилно на пода.

Миранда се хвърли с един скок на леглото, отдръпна се към възглавниците и се сви там като подгонена сърна, за да огледа обстановката.

Имоджин беше толкова стресната, че се самозабрави и от гърлото й се изтръгна оглушителен, грозен вик на възмущение. Последваха остри викове, което подканяха нападалите слугини да се изправят.

Коридорът се огласи от бързи стъпки. Стреснатите слуги се стичаха от всички страни на къщата, за да видят какво става. Лицата им бяха бледи и уплашени. Тези страшни викове можеха да означават само, че е избухнал пожар или в къщата са проникнали въоръжени крадци и убийци, решени да изколят спящите обитатели и да ограбят ценното имущество.

Главният иконом се втурна като вихър към вратата на спалнята и я отвори с трясък, без да се колебае нито минута. Шумът беше дошъл от това помещение и той беше готов да се изправи срещу неприятелската армия. Зад него се стълпиха мъже и жени и зяпнаха смаяно сцената, която се разкри пред очите им. Всички устремиха невярващи погледи към лейди Имоджин, която с див поглед и треперещи пръсти сочеше крехката фигура в края на леглото, застанала готова за бой, с опрени на хълбоците ръце.

Когато влезе в къщата си през страничния вход, Гарет очакваше да намери всички заспали. Беше напуснал кралския дворец по-рано, отколкото възнамеряваше. Всичките му опити да отклони вниманието си на игралната маса и да се разсее в иначе приятната компания на приятелите си и бутилка хубаво бургундско бяха претърпели провал. Крайниците му тежаха от умора, слепоочията му туптяха, в устата му горчеше. Видимата причина за оплакванията му беше безсънната нощ и средството срещу тях беше също така очевидно. Миранда сигурно отдавна спеше, в къщата цареше тишина, а собствената му спалня щеше да му предложи най-приятното и самотно убежище на света.

Когато мина по страничния коридор и влезе в голямата зала в средата на къщата, откъм горния етаж се разнесе оглушителен шум и отекна по широката мраморна стълба. Мъжки и женски гласове крещяха и ревяха възбудено един през друг, но гневният писък на сестра му надвика всички. В последно време Имоджин все по-често губеше самообладание и Гарет познаваше този шум. Достолепната лейди беше извън себе си.

Гарет изтича нагоре по стълбата, като вземаше по две стъпала наведнъж, и се втурна в посока на шума. Крясъците идваха от спалнята на Мод. Множеството, което се бе събрало пред вратата, се разстъпи, за да му стори път.

— Какво става тук, по дяволите?

Имоджин обърна рязко глава, но пръстът й продължаваше да сочи обвинително неподвижната фигура на Миранда.

— Това е… това е… другата! — заекна тя. — Това не е Мод. Как е влязла тук другата? Тя е дяволско изчадие! Тя е дете на сатаната, хранено от гръдта на вещица!

При това обвинение хората наоколо отново се разбъбриха, слугите се отдръпнаха уплашено назад, някои жени скриха лицата си, за да не виждат дяволското чедо, което се бе промъкнало в дома им.

— Не ставай смешна, Имоджин — отговори напълно спокойно Гарет. — Овладей се, за Бога. Как смееш да произнасяш такива безумни слова и да обвиняваш момичето в магьосничество. Знаеш, че не си права.

Съвсем бавно истерията изчезна от погледа на Имоджин и разумът се върна в главата й. Тя потрепери от внезапен студ и обгърна с ръце тялото си, изведнъж станало студено като лед. Погледът й се зарея по стаята, откри зяпналото множество край вратата, премести се върху шокираните прислужнички. Прозрението, че именно тя беше предизвикала тази нощна бъркотия, проникна бавно в замъгленото й съзнание.