Джейн Фийдър - Смарагдовият лебед

Двамата мъже се поклониха дълбоко на кралицата и, сякаш усетили близостта на Миранда, се обърнаха като по заповед.

— Тя е всичко, което обеща портретът й — проговори приглушено Анри. — Всичко и дори много повече. Не бях очаквал тази жизненост. Художникът е нарисувал дамата по-скоро откъм сериозната й страна.

— Една проста четка не е в състояние да улови всички качества на един човек — отговори Гарет, питайки се защо Миранда беше толкова развеселена. Очите й блестяха, бузите пламтяха, около устата й играеше тайна усмивка. Нищо чудно, че Анри беше силно привлечен от нея. Докато стояха и гледаха, Миранда бе обсадена от трима млади благородници, които се стълпиха около нея, за да си оспорят благоволението й. Гарет и Анри не чуха разговора, но Миранда очевидно се забавляваше. Тя се засмя звънко, отметна глава назад и отвори ветрилото си с кокетната сръчност на млада жена, свикнала да бъде ухажвана и забавлявана от придворни кавалери.

— Остава ни само да се надяваме, че дамата не е отблъсната от вероятността да стане съпруга на един стар войник — промърмори Анри и устните му се опънаха в тънка линия. — Аз не умея да играя ролята на галантен кавалер, Харткорт, а вашата подопечна явно е свикнала да бъде ухажвана.

„Само ако знаеше колко се лъжеш.“ Разбира се, Гарет не можеше да каже истината. Вместо това поклати леко глава, за да отрече казаното от краля. И той самият бе изненадан от лекотата, с която Миранда се движеше в придворните кръгове. Макар че продължаваше да прави грешки, умението й да ги пренебрегва, както онази вечер не бе обърнала внимание на захвърлените си обувки, беше изцяло в нейна полза. Дворът беше единен в мнението си, че младата братовчедка на лорд Харткорт е завладяваща ексцентричка.

За съжаление лейди Мери беше на друго мнение. Сърцето на Гарет се сви, като видя как годеницата му напусна мястото си до кралицата и се запъти към него. В последно време Мери беше все в лошо настроение и целият й гняв беше съсредоточен върху младото момиче. Тя не изпускаше случай да го критикува и очевидно беше крайно недоволна от реакцията на годеника си.

Тя се доближи до Харткорт и херцога и се поклони сковано.

— Ваша светлост. — Направи реверанс пред Анри и продължи: — Нейно величество ви кани на вечеря утре. Разбира се, и лорд Харткорт. — Тя се обърна към Гарет, но в усмивката й нямаше топлина.

— Моля, предайте на нейно величество сърдечната ни благодарност. За нас е чест да приемем поканата й — отвърна с поклон Анри. — Дали бихме могли да убедим нейно величество да включи в поканата и лейди Мод? Имам твърде малко време да ухажвам момичето и не ми се ще да загубя цял следобед.

Лейди Мери го изгледа шокирано. Не беше редно да се реагира на кралската заповед с представяне на собствени гости.

— Не гледайте така шокирано, мадам. Херцогът само се пошегува — намеси се бързо Гарет и шеговито удари Анри по рамото. Кралят се изсмя, но вече беше късно да поправи грешката си и очите му заблестяха гневно.

— Да, разбира се — промърмори той. — Това беше само шега. Но ако се съди по онова, което виждат очите ми, бъдещата ми годеница е разбила сърцата на всички млади мъже в двора. Затова мисля, че не бива да губя време, а да я ухажвам по-настойчиво.

— Лейди Мод е темпераментна млада жена, ваша светлост — проговори Мери с меденосладка усмивка, която трябваше да заличи злобата в гласа й. — Трябва да се съобразим с младостта й. Остава ни само да се надяваме, че подопечната на лорд Харткорт знае какво й повелява чувството за дълг. — И тя хвърли остър, многозначителен поглед към годеника си.

— Съмнявате ли се в това, мадам? — Гарет вдигна високо едната си вежда, гласът му прозвуча ледено. В очите на лейди Мери блесна гняв.

Момичето наистина изглеждаше блестящо, дори в очите на отдавна загубилата илюзиите си придворна дама. В този момент лейди Дюфорт се приближи до Миранда и я откъсна от обожателите й. Мод беше възхитително видение в бяло и сребърно, сините й очи сияеха като лятното небе, кремавото лице беше порозовяло, пълната червена уста грееше в топла усмивка. Мери съзнаваше, че ревнува момичето, че тази ревност я кара да говори злобни думи, знаеше, че това изобщо не се харесва на Гарет. Ала вече не можеше да се удържи. Когато Имоджин и младата лейди се присъединиха към тях, тя едва успя да изпише на лицето си усмивка.

Лейди Дюфорт беше много по-тиха и бледа от обикновено, с две предателски бръчки над слепоочията, които показаха на брат й, че отново страда от мъчително главоболие. То идваше винаги след истеричните й пристъпи и той предполагаше, че сестра му се страхува от болката и затова се е научила да се владее много по-добре. Понякога обаче губеше битката и си плащаше скъпо и прескъпо за това.