Сюзън Филипс - Да целунеш ангел

Вдигна високо глава, устните му се свиха презрително. Макар и на колене, никога не бе изглеждал по-великолепно. Беше цар с всяка фибра на тялото си. Царят на арената.

— Умолявам те, Шеба — рече безстрастно. — Не позволявай да се случи нещо лошо с тигъра.

Дейзи го стисна конвулсивно за ръката и падна на колене до него.

Брейди възкликна силно.

А устните на Шеба Куест се изкривиха в злобна усмивка. Изражението й бе странна смесица от удивление и задоволство.

— Кучи син! Значи в крайна сметка наистина я обичаш.

Погледна Дейзи, коленичила до него в стърготините.

— В случай, че още не си разбрала, той те обича. Тигърът ти ще се върне на сутринта и можеш да ми благодариш когато пожелаеш. А сега, необходимо ли е да ти въртя нови номера или мислиш, че можеш да поемеш сама оттук нататък без да се провалиш?

Дейзи я погледна, преглътна и кимна.

— Добре. Щото ми писна всички в този цирк да подсмърчат и да се безпокоят за теб.

Брейди започна да ругае. Алекс присви очи.

А Шеба Куест, царицата на арената, мина бързо покрай тримата с високо вдигната глава, червено-кестенявата й коса се развяваше като ярък флаг.

Брейди я настигна до задната врата, но преди да успее да каже нещо, тя се обърна и заби показалец в гърдите му с все сила.

— И никога повече да не съм те чула да казваш, че не съм добър човек!

Полека-лека усмивка замести потреса от изражението на лицето му. Без да промълви и дума, той се наведе, вкара рамото си към корема й, вдигна я и я изнесе от шапитото.

Дейзи поклати слисана глава и се взря в коленичилия до нея Алекс.

— Шеба е нагласила всичко това. Знаела е, че Брейди и аз няма да устоим и ще подслушваме. Разбрала е какво изпитвам и е нагласила всичко, за да повярвам, че ме обичаш.

Той я погледна — очите му бяха твърди като кехлибар, ледени и разярени.

— Нито дума повече.

Тя отвори уста.

— Нито дума!

Гордостта му бе здравата пострадала, не възприемаше всичко станало никак добре. И тя разбра, че трябва да действа бързо. След всичко, което бяха преживели, тя нямаше никакво намерение да го изгуби тъкмо сега.

С цялата си сила се хвърли върху гърдите му. Изненада го и той се просна по гръб върху стърготините. Преди да успее да се изправи, тя го затисна с тяло.

— Не ставай глупав, Алекс! Сериозно говоря. — Зарови шепи в гъстата му, тъмна коса и стисна юмруци. — Умолявам те! Стигнахме твърде далеч, за да ти позволя да се правиш сега на глупак. Но вината е повече твоя и ти го знаеш. Всичките онези приказки за това, че не знаеш как да обичаш. А когато наистина ме заобича, аз си помислих, че е чувство за вина. Трябваше да разбера. Трябваше да…

— Пусни ме, Дейзи.

Можеше с лекота да я отхвърли, но тя знаеше, че няма да го направи заради бебето. И защото я обичаше.

Притисна се връз него, обви с ръце врата му и стисна силно, опряла буза до неговата. Прилепила бе възможно най-плътно торса и краката си към неговите, пръстите на краката й обхванаха глезените му.

— Нямам и намерение. Сега си ядосан, но след няколко минути ще ти отмине, веднага щом имаш възможността да премислиш всичко отново, а дотогава няма да ти позволя да направиш нещо, за което ще съжаляваш.

Стори й се, че усеща как тялото му започва да се отпуска, но не промени положението на тялото си, защото знаеше, че е хитър и това можеше да е номер, за да я улови със свален гард.

— Изправи се, Дейзи.

— Не.

— Ще съжаляваш.

— Не би ме наранил за нищо на света.

— Кой е споменавал за нараняване?

— Ти си бесен.

— Бил съм и по-щастлив.

— Наистина си бесен за това, което те накара да направиш.

— Не ме е накарала да направя нищо.

— Разбира се, че те накара. — Дейзи отдръпна глава, колкото да може да се ухили на начумереното му лице. — Подреди те най-добре, Алекс. Наистина го направи. Ако ни се роди момиченце, можем да го кръстим Шеба.

— Само през трупа ми.

Тя отново се сгуши в него и просто зачака така, легнала кротко отгоре му, сякаш бе най-добрият ортопедичен дюшек на света.

Устните му докоснаха ухото й.

Тя се притисна към него и прошепна:

— Искам да се оженим, преди да се е родило бебето.

Усети ръката му в косите си.

— Нали сме женени?

— Искам отново.

— Ами просто да го направим пак.

— Май се опитваш да говориш грубости, а?

— Ако се съглася, ще станеш ли?

— Обичаш ли ме?

— Обичам те.

— Изобщо не прозвуча любовно. Прозвуча, като скърцане със зъби.

— Аз наистина скърцам със зъби, но това не означава, че не те обичам с цялото си сърце.