Сюзън Филипс: Да целунеш ангел

— Каза ли ти нещо?

— Не, но през последните два дни е направо непоносима.

Дейзи погледна Алекс и за пръв път, откакто я бе открил в зоологическата градина, той изпита чувството, че наистина го вижда.

— Знаеш ли нещо за това?

— Не. Не ми е казвала нищо.

— Тя знае какво изпитваш към тигъра — рече Брейди. — Предполагам, че го е продала зад гърба ти.

— Но тя не може да направи това. Той е мой!

Прехапа устни, сякаш разбрала, че казаното не бе вярно.

— Опитах се да намеря Шеба преди време — рече Брейди, — но още не се е появила. Шорти докара фургона й, но колата й я няма.

Дейзи сви юмруци.

— Тя е направила нещо ужасно с него. Знам го.

Алекс искаше да я окуражи, но подозираше, че бе права.

— Ще позвъня тук-там да понауча нещо. Вие двамата защо не поговорите с работниците, да разберете дали не знаят нещо?

Никой обаче не знаеше. В следващите два часа говориха с всички от цирка, само за да узнаят, че никой не бе виждал Шеба от предишната вечер.

Дейзи беше като обезумяла. Къде бе Синджун? Какво бе сторила Шеба с него? Бе понаучила доста неща за пазара на застаряващи циркови животни, за да е сигурна, че шансовете му да попадне в сносна зоологическа градина бяха минимални. Какво щеше да стане с тигъра й!

Дойде и отмина часът, в който трябваше да бъде на летището. Алекс бе настоял да отседне у баща си, докато не реши какво ще прави, но сега изобщо не можеше да става въпрос за тръгване. Пренебрегна перленосивия спортен лексус с регистрационни номера от Кънектикът — още един от щедрите подаръци на Алекс, и седна на задния капак на стария черен пикап, който я бе возил по време на цялото й душевно пътуване през лятото до тази мрачна октомврийска вечер. Оттам наблюдаваше площадката.

Свърши първото представление, свърши и второто. Последните зрители напуснаха цирка. Това бяха последните две вечери, преди циркът да се прибере окончателно в Тампа. И отново работниците потеглиха към града, взеха и някои от момичетата от миманса и площадката изглеждаше като изоставена. Беше й студено, но изчака Алекс да се преоблече и да иде да нагледа Миша; чак тогава отиде във фургона.

Чантата й лежеше на леглото. Мина покрай нея и взе стария му сив пуловер от стенната закачалка. Навлече го и понечи да излезе, но се поколеба пред вехтия вграден гардероб, в който Алекс държеше дрехите си.

Клекна, отвори най-долното чекмедже и махна дънките, за да види онова, което знаеше, че бе скрил там: евтина пластмасова дрънкалка, жълто пате, кутия детски бисквити, биберон с картинка на заек и издание с меки корици на книгата на доктор Спок.

Открила бе тези неща преди няколко дни, когато прибираше някои дрехи, но Алекс изобщо не бе споменал за тях. Докосна с пръст дрънкалката и се опита да разгадае защо ги бе взел. Ако само можеше да повярва, че…

Не! Не биваше да си позволява такива мисли. Залогът й бе твърде голям.

Затвори чекмеджето и тръгна отново към пикапа, когато видя кадилака на Шеба, паркиран до фургона й, и чу ядни гласове, които се носеха от шапитото. Алекс също ги бе чул и двамата затичаха в същата посока. Срещнаха се при задната врата.

— Може би ще е по-добре да останеш тук — рече той.

Тя пренебрегна думите му и се втурна вътре.

Шапитото бе слабо осветено от единствена лампа, която хвърляше светлини и сенки върху аксесоарите на арената, докато краищата на голямата палатка тънеха в мрак. Обгърна я познатият мирис на стърготини, на животни, на стари пуканки. Помисли си колко много щеше да й липсва тази миризма.

Брейди и Шеба стояха току до арената. Брейди я държеше за ръката и бе видимо побеснял.

— Дейзи никога не ти е сторила нищо, но ти продължаваш да я преследваш, нали?

Шеба се дръпна от него.

— Правя онова, което искам, и никакъв касапски син не може да ми нарежда.

— Не ти ли писна да бъдеш кучка?

Отговорът на Шеба, какъвто и да бе той, застина на устните й.

— Я виж, я виж, кой се присъедини към партито. Дейзи се втурна към нея.

— Какво си направила със Синджун?

Тя забави отговора си — да спечели време за мисловните си комбинации, да установи властта си над тях.

— Синджун се подготвя да отпътува за новия си дом. Сибирските тигри са много ценни животни, нали знаете? Дори и старите. — Седна на първия ред седалки и кръстоса твърде нехайно крака. — Дори и аз се изненадах колко много хора са готови да платят за тях, определени хора.

— Какви хора? — попита Алекс, застанал до Дейзи. — У кого е?

— Още не е у никого. Господинът ще го вземе утре заран.