Сюзън Филипс - Да целунеш ангел

Брейди скръсти ръце на гърдите си.

— Реших, че трябва да ти кажа: снощи пак я видях сгушена в клетката на Синджун.

— По дяволите! Ще я окова в белезници, ако не се държи надалеч от клетката на тоя тигър!

— Ужасно се изплаших, това мога да ти кажа. Не искам да я виждам такава.

— Да, и ти не си единственият.

— Защо не направиш нещо?

— Какво предлагаш? Докарах една от колите си от Кънектикът, та да не й се налага да пътува с пикапа, но тя каза, че пикапът й харесвал. Купих й цветя, не им обърна внимание. Опитах се да поръчам нов фургон, но като разбра, тя изпадна в ярост и трябваше да отменям поръчката. Не знам какво друго да направя. — Прокара пръсти в косата си. — Защо ли ти го казвам? Ако разбираше нещо от жени, нямаше да се въртиш около Шеба.

— Няма да ме въвлечеш в спор.

— Дейзи ще се оправи. Въпрос на време.

— Сигурно. Навярно си прав.

— Прав съм, ами!

Ако го повтореше безброй пъти, може би това щеше да се превърне в истина. Колко му липсваше онази, другата Дейзи! Вече не плачеше. Преди се разплакваше тъй лесно, както дишаше, а сега изглеждаше като имунизирана срещу каквато и да е емоция. Спомни си как се хвърли в обятията му от рампата на фургона за животни, спомни си смеха й, докосването на косата й. Страдаше за нея така, както не бе страдал за никого, а предишната вечер бе стигнал предела.

Потръпна като си спомни.

Беше сънувал как му се усмихва по стария си начин, със светнало лице, как предлага себе си. Събуди се и усети, че се бе притиснал към нея. Минало бе толкова много време, а той я желаеше тъй силно, че не можеше да устои.

Ръката му се плъзна по бедрото, към понаедрелия й кръст. Тя се събуди мигновено и той усети как се стяга под милувките му, но не се отдръпна. Не се възпротиви, когато разтвори бедрата й и се възкачи върху нея, колкото да прибави още един грях към списъка на вече извършените спрямо нея. Почувства се като изнасилвач и на сутринта, докато се бръснеше, не можеше да се погледне в огледалото.

— Разговаря с Хедър — рече Брейди, — но не и така, както преди. Хедър се безпокои като всички нас.

Хедър изяде порцията тако, която Шеба й бе приготвила, и избърса пръсти в хартиената салфетка.

— Искаш ли да чуеш какво ми каза татко снощи?

Шеба се извърна от мивката.

— Разбира се.

Хедър се ухили, сетне изпъчи гърди напред.

— Рече: По дяволите, Хедър, разкарай си задника от този диван. Това, че те обичам, не означава, че искам дъното на панталоните ми да се оплеска цялото с грим.

Шеба се засмя.

— Твоят старец знае как да рече някоя и друга мила дума.

— Онзи ден, на летището… — Хедър премигна. — В очите му имаше сълзи, Шеба.

— Той много те обича.

— Мисля, че вече го знам. — Усмивката й се стопи. — И се чувствам донякъде гузна, че съм толкова щастлива, като гледам колко й е кофти на Дейзи. Вчера казах пред нея лайна, а тя дори не забеляза.

Шеба забърса плота с кърпа за съдини.

— Всички само за Дейзи говорят, писна ми вече.

— Защото не я обичаш, а аз не разбирам защо. Искам да река, знам, че сте били заедно с Алекс и тъй нататък, но вече не го обичаш, а тя е толкова тъжна, тъй че къде е тук големият проблем?

— Големият проблем е, че Шеба не може да понесе, когато не получи най-доброто. — Брейди беше застанал на прага, но нито една от двете не бе го чула да влиза.

Шеба веднага се нахвърли върху него.

— Не знаеш ли да чукаш?

Хедър въздъхна.

— Пак ли започвате?

— Аз не започвам — рече Брейди, — тя започва.

— Ха! Той си мисли, че може да ми казва какво да правя; няма да го допусна никога.

— Точно това казва и той за теб — изтъкна тихичко Хедър. И сетне, макар и да мислеше, че няма да има куража да го каже, изрече: — Ако вие двамата се ожените, ще бъдете тъй погълнати кой да бъде отгоре, че ще оставите всички останали на мира.

— Няма да се омъжа за него за нищо на света!

— Не бих се оженил за нея, ако бе и последната останала на света жена.

— Тогава не бива да спите заедно — рече Хедър с добре усвоения тон на Дейзи Марков. — А аз знам, че всяка вечер се измъкваш, за да идеш при нея, татко, макар че сексът без сериозен ангажимент към другия човек е неморален.

Шеба почервеня. Баща й на няколко пъти отваря и затваря уста, като риба на сухо, сетне се развилия.

— Не знаеш какво говориш, млада госпожице! Шеба и аз сме просто приятели, това е. Имаше проблеми с резервоара си за вода, затова…

Хедър извъртя нетърпеливо очи.

— Да не би да съм слабоумна?

— Чуй сега…