Сюзън Филипс - Да целунеш ангел

Като излязоха на пътя, той си помисли дали да не я отведе в дома си в Кънектикът, но бързо отхвърли идеята. Тя се нуждаеше не само от физическо възстановяване; имаше нужда и от емоционално възраждане и любимите й животни навярно щяха да му помогнат да й създаде условия за това.

Беше толкова познато, че Дейзи изпита миг на блаженство, докато пикапът бавно спираше. Тя и Алекс пътуваха — поредния преход до следващата площадка. Беше влюбена и бременна, разбуди се изведнъж, когато осъзна реалността.

Той извади ключовете от таблото и отвори вратата.

— Трябва да поспя малко, иначе ще налетя на някой стълб. Почакай тук, докато ни регистрирам.

Той слезе и затвори вратата зад себе си.

Смрачаваше се и тя се облегна на седалката, затвори очи, за да прогони от сърцето си нежността, която долови в гласа му. Той бе обладан от чувството за вина, всеки можеше да го забележи, но тя не искаше да се поддаде на манипулация. Лъжите, които бе изрекъл преди това, несъмнено бяха подобрили настроението му, но ако повярваше в тях, сама щеше да падне в капана. Имаше дете, което да защищава, и вече не можеше да си позволи лукса на глупавия оптимизъм.

Беше й казал, че баща й и Амелия подменили противозачатъчните й хапчета и се извини за това, че не й бе повярвал. Тя му рече да замълчи.

Защо не я остави на мира? Защо я бе принудил да се върне с него? За пръв път от седмици наред чувствата, които бе потискала с такива усилия, отново се надигнаха в душата й. Притисна кокалчетата на юмрука към устните си и ги заглуши отново — върна се зад бариерата, която й бе помогнала да се справи през изминалия месеци.

Защото, доколкото си спомняше, беше жена, която съществуваше чрез чувствата, а повече не можеше да продължава така и да се надява да оцелее. Гордостта е всичко, й бе казал Алекс, и сега разбираше, че бе прав. Гордостта й помогна да се изправи и да продължи. Тя й помагаше да отговаря на телефона в салона и да мие коси по цял ден, сетне да разнася вечер тежките подноси с мазна храна, от която й се повдигаше. Гордостта й даде покрив над главата и възможността да отделя пари за бъдещето. Гордостта й помогна да продължи, когато любовта я бе предала.

И какво сега? За пръв път от седмици наред изпита страх, който нямаше нищо общо със страха дали ще може да плати наема си. Боеше се от Алекс. Какво искаше той от нея?

Най-голямата заплаха за младия тигър идва от по-старите му събратя. Тигрите нямат силни семейни връзки, като лъвовете и слоновете. Не е необичайно бащата да убие собственото си поколение.

Тя потърси дръжката на вратата, но видя мъжът й да крачи към нея.

Алекс издърпа стола изпод масата, върху която сервитьорът бе поставил подноса в стаята им.

— Седни и хапни, Дейзи.

Вместо в някой невзрачен крайпътен мотел, бе наел луксозен апартамент в лъскавия нов хотел от веригата Мариът, разположен на брега на река Охайо на границата между Индиана и Канада. Спомни си как бе пестила стотинките, когато пазаруваше продукти за двама им, как му четеше конско, когато си позволеше да купи бутилка хубаво вино. Как ли й се е присмивал тогава?

— Казах ти, че не съм гладна.

— Тогава ми прави компания.

Беше й по-лесно да заеме стола, който й предложи, отколкото да спори. Той пристегна възела на бялата хавлия, която бе облякъл, след като взе душа си, и се настани срещу нея. Косата му бе още влажна и леко се бе накъдрила на слепоочията. Нуждаеше се от подстригване.

Тя погледна огромното количество храна, което бе поръчал за нея: цяло плато салата, пилешки гърди в сос с гъби, печени картофи, чиния спагети, две кифлички голяма чаша мляко, резен овче сирене.

— Не мога да изям толкова нещо.

— А аз умирам от глад. Ще ти помогна малко.

Макар да обичаше да си хапва, дори и той не можеше да се справи с всичката храна. Тя усети как стомахът й се свива. Откак го бе напуснала, имаше повече проблеми да задържи храната, отколкото през цялото време на първите три месеца.

— Опитай това. — Той набоде парче лазаня от чинията си й го поднесе към устата й. Тя понечи да отвори уста и да откаже, но той го бутна и я накара да дъвче.

— Казах ти, че не искам да ям.

— Само да опиташ. Добро е, нали?

За нейна изненада, след като мина първият шок, лазанята наистина се оказа вкусна, макар и да не искаше да му признае. Отпи глътка вода.

— Наистина не искам нищо друго.

— Не се изненадвам. — Посочи й пилето. — Вижда ми се сухо.

— Покрито е със сос. Изобщо не изглежда сухо.