Сюзън Филипс - Да целунеш ангел

— Нищо не би я заставило да го направи. Тя има кураж, Макс. И ще направи всичко необходимо бебето да бъде в безопасност.

Алекс пресрещна цирка на следващата сутрин, тъкмо когато първите камиони пристигаха на площадката в Чатануга. Със скъсяването на дните и приближаването на края на лятото циркът си проправяше път обратно на юг, към зимната си стоянка в Тампа, където щяха да изиграят последните си представления през октомври. Академичният му отпуск изтичаше чак през януари, преди да стане това, възнамеряваше да извърши някой проучвания в Украйна. Но сега вече не знаеше какво да прави. Без Дейзи не изпитваше желание за нищо.

Машинално огледа новата площадка и видя, че бе на хълмист терен, мястото едва стигаше да вдигнат шапитото. Очите му бяха замътени от умора, ала с удоволствие прие предизвикателството на трудния терен. Знаеше, че и така нямаше да успее да прогони мислите си за нея — нищо не помагаше — но поне времето щеше да мине по-лесно.

В тазсутрешния преход Трей шофираше пикапа му, но още не бе пристигнал, затова Алекс се запъти към кухненската палатка да изпие чаша горчиво и силно кафе, което да прогори нова дупка във и без това пламналия му стомах. Преди обаче да успее да напълни чашата си чу острото, настоятелно тръбене. Изруга под носа си и се запъти към слоновете.

Като стигна, изобщо не се учуди, че Нико изглеждаше ядосан.

— Върни ми шоковия прът, Алекс. Едно бодване където трябва и ще сложим край на всички тези глупости.

Въпреки яростта на Нико, Алекс знаеше, че дресьорът на слоновете бе изгубил вкуса си към шоковия прът след сблъсъка си със Синджун. Ласкаеше се да си мисли, че подходът на Дейзи към животните бе отворил очите на Нико, защото той се държеше по-мило от всякога със слоновете, а и те работеха по-добре за него. И все пак, трябваше да бъде сигурен, че Нико разбира, че не може да се върне към старите си методи.

— Докато аз съм шеф, няма да използваш повече пръта.

— Тогава разкарай малкия негодник оттук.

Алекс отиде при Тейтър и изтърпя прегръдката на слончето. Връхчето на хобота се мушна под яката на ризата му, за да подуши врата му, досущ както бе правил с Дейзи. Алекс го отвърза и се запъти към камиона с лебедката, следван от подтичващия в тръс Тейтър.

След като Дейзи замина, Тейтър спря да се храни, но Алекс бе твърде затънал в собствения си ад, за да забележи това. Чак когато състоянието на слончето се влоши много, Нико го принуди да му обърне внимание.

Не му бе трудно да открие, че слончето намираше в присъствието му покой, не за друго, а защото го свързваше с Дейзи. Започна отново да се храни и не след дълго започна да следва Алекс из площадката, досущ както преди бе следвало Дейзи.

Двамата си проправиха път към камиона с лебедката, обшитият с найлон брезент вече бе готов за разгръщане, след като се реши къде ще е мястото му. Брейди го бе изпреварил, но отстъпи назад при приближаването на Алекс. Алекс не знаеше какво би правил без Брейди. Джак и Брейди обираха луфтовете, причинени от честите му отсъствия и поддържаха нещата в ход.

В следващите два часа Алекс се труди заедно с работниците да издигнат шапитото на трудния терен. Беше още с дрехите, с които бе пътувал, но не спря да се преоблече, когато Трей пристигна с фургона му. Синята му риза от Оксфорд се пропи с пот, разпра сивия си панталон, но не даваше и пет пари. Уморителната работа забавяше хода на мислите му.

След като повече не можеше да отлага, се запъти към фургона, следван отблизо от Тейтър. Завърза животното близо до купчинката сено, която Дигър му бе оставил, сетне се поколеба пред вратата. Фургонът бе изпълнен от нейния аромат, чувстваше се нейната ръка — всичко, освен присъствието й, затова му бе неприятно да влезе.

Направи го все пак, преоблече се, преследван от видения: как се втурва през вратата с омазани с мръсотия бузи, с нечисти дрехи, със стърчащи от косата й стръкове сено, с онова изражение на постигнат успех в очите. Отиде до хладилника, но намери само кутия бира и картон кутийки с кисело мляко, които Дейзи бе купила за себе си. Срокът им бе изтекъл преди две седмици, но нямаше сърце да ги изхвърли.

Взе бирата и излезе навън, отвори я, докато вървеше към Тейтър. Слончето се разхлаждаше като мяташе стиски сено по гърба си. Взе нова стиска и в знак на приятелство поръси Алекс. Не му бе трудно да се сети защо Дейзи винаги имаше в косите си стръкове слама.

— Обзалагам се, че и ти й липсваш, приятелче — рече тихо и потърка хобота му.