Сюзън Филипс - Да целунеш ангел

— Какъв пример ми давате вие двамата, а? Вчера четох психология на юношеството за домашните си и открих, че вече съм понесла два големи удара.

— Какви удари?

— Изгубила съм майка си и съм отрасла в разсипан дом. А като добавим и онова, което виждам да правят най-влиятелните възрастни в живота ми, вероятността да забременея преждевременно, в девича възраст, се увеличава.

Веждите на баща й отскочиха нагоре и се сбраха в една линия, а тя си помисли дали няма да се изпусне в панталоните. Макар и да не се боеше вече от него, както преди, не бе и глупава.

— Трябва да вървя. Ще се видим по-късно.

И затръшна вратата зад себе си.

— Копеле!

— Успокой се — рече Шеба. — Тя просто искаше да подчертае нещо.

— Какво нещо?

— Че двамата трябва да се оженим. — Шеба хапна парче месо от такото. — Което идва да покаже колко добре познава света, който я заобикаля.

— Тук си права.

— Тя още не е разбрала колко не си подхождаме.

— Освен тук — кимна той към спалнята.

— Да, е… — На лицето й се появи хитровата усмивка. — Но вие, селянчетата, ставате и за други работи.

— Ставаме, я!

Той я прегърна и тя се сгуши в него. Започна да я целува, но сетне се отдръпна, защото и двамата имаха работа, а започнеха ли веднъж, им бе трудно да спрат.

Видя тревогата в погледа й.

— Сезонът вече почти свърши — рече тя. — След две седмици ще бъдем в Тампа.

— Ще се виждаме и през зимата.

— Кой е казал, че искам да се виждаме?

Лъжеше, и двамата го знаеха. Бяха станали твърде важни един за друг, а сега той имаше чувството, че тя иска от него нещо, което не можеше да й даде. Зарови устни в косите й.

— Шеба, държа на теб. Мисля си, че дори те обичам. Но не мога да се оженя за теб. И аз имам гордост, а ти винаги гледаш да я стъпчеш.

Тя се сепна и се дръпна, хвърляше с очи гърмове и мълнии, държеше се тъй, сякаш той бе някаква хлебарка.

— Не мисля, че някой те е молил да се жениш.

Не го биваше много с думите, но имаше нещо, което се опитваше да й каже от известно време, нещо важно.

— Бих искал да се оженя за теб. Но ще ми бъде много трудно да съм женен за жена, която непрекъснато се опитва да ме мачка.

— За какво говориш? Ти също ме унижаваш.

— Да, но без да искам, а ти го правиш нарочно. Има голяма разлика. Ти наистина смяташ, че си по-добра от всички други. Мислиш се за съвършена.

— Никога не съм го казвала.

— Тогава признай някоя своя слабост.

— Не мога да играя на трапеца както преди.

— Не става дума за това. Говоря за нещо вътрешно, което не е така добро, както трябва да бъде. Всеки има по нещо такова.

— При мен всичко е наред, пък и не разбирам за какво говориш.

Той тъжно поклати глава.

— Знам, че не разбираш, мила. А докато не разбереш, за двама ни няма много шанс.

Пусна я, но преди още да стигне до вратата, тя се разкрещя:

— Нищо не разбираш! Това, че съм просто корава, не означава, че не съм добър човек. Не е така, по-дяволите! Добра съм!

— А освен това си и снобка — рече той, като се извърна. — През повечето време мислиш единствено за собствените си чувства. Обсебена си от миналото и си най-надутият човек, когото познавам.

В един момент тя остана безмълвна, слисана, но след това отново се развика.

— Лъжец! Аз съм добър човек! Добра съм!

Яростният й вик предизвика студени тръпки, които полазиха по гърба му. Знаеше, че тя ще отвърне като ужилена, но успя да стигне до вратата, преди чинията с тако да се разбие в нея.

Докато бродеше тази вечер из площадката, Дейзи се улови, че й се иска да участва още в представленията с Алекс. Така поне щеше да има някакво занимание. Когато той обяви, че тя няма да излезе с него на арената, не изпита нито облекчение, нито разочарование. Беше й просто безразлично. През последните шест седмици бе открила болка, далеч по-силна от онази, която може да причини камшикът.

Гледаше как публиката изпълва шапитото. Боязливи деца се държаха за полите на майките си, а бащите носеха уморени хлапета с петна от захарните ябълки около устните им. Допреди скоро тази гледка пълнеше очите й със сантиментални сълзи, като си представеше как Алекс носи тяхното дете. А сега очите й бяха сухи. Наред с всичко друго, тя бе изгубила и способността да плаче.

Тъй като циркът нямаше да се мести тази вечер, работниците бяха освободени за вечерта и бяха заминали в търсене на ядене и пиене. На площадката бе тихо. Докато Алекс подготвяше Миша, тя облече един от старите му пуловери, сетне си проправи път сред спящите слонове и спря пред Тейтър. Коленичи, намести се под предните крака на слончето и го остави да положи крайчеца на хобота си върху коляното й.