Сюзън Филипс: Да целунеш ангел

— Хайде Дейзи. Да се махаме оттук.

Брейди я прегърна през рамо и я поведе към задната врата. През последните месеци се бе научила как да воюва и се опита да се възпротиви, но осъзна, че Алекс бе единственият за Синджун.

Вече навън, тя пое дълбоко хладен въздух и зъбите й затракаха. Брейди я прегърна и прошепна.

— Съжалявам много, Дейзи. Изобщо не предполагах, че тя ще стигне чак дотам.

Отвътре се носеше презрителният глас на Алекс, съвсем леко приглушен от брезента на шапитото.

— Ти си бизнесдама, Шеба. Ако продадеш Синджун на мен, ще спечелиш много повече. Достатъчно е само да кажеш цената.

И Дейзи, и Брейди стояха като вцепенени на място, знаеха, че трябва да си вървят, но не бяха в състояние да го сторят. Тогава Брейди я хвана за ръка и я отведе в сенките до задната врата, където не можеха да ги видят, но откъдето те самите виждаха отчасти арената.

Дейзи видя как Шеба го погали по ръката.

— Не парите ти искам. Би трябвало да го разбереш досега. Искам гордостта ти.

Той се дръпна, сякаш не можеше да понесе да го докосва.

— Какво, по дяволите, означава това?

— Ако искаш да получиш тигъра обратно, ще трябва да ми се помолиш за това.

— Върви по дяволите!

— Великият Алекс Марков ще трябва да падне на колене и да моли.

— По-скоро бих умрял.

— Няма да го направиш, така ли?

— За нищо на света. — Той сложи ръце на хълбоците си. — Можеш да правиш каквото си щеш с проклетия тигър, но няма да падна на колене заради теб или заради когото и да било.

— Учудена съм. Предполагах, че си готов на всичко за онази малка простачка. Трябваше да се досетя, че всъщност не я обичаш. — Извърна за миг поглед към тавана, сетне вниманието й отново се насочи към него. — Подозирах го през цялото време и май трябваше да следвам инстинктите си. Как би могъл да обичаш? Ти си прекалено, дяволски коравосърдечен, за да обичаш когото и да е.

— Нямаш изобщо представа за чувствата, които изпитвам към Дейзи.

— Знам, че не я обичаш достатъчно, за да паднеш заради нея на колене пред мен и да се помолиш. — Изгледа го самодоволна. — И затова печеля. И в двата случая печеля.

— Ти си полудяла.

— А ти постъпи умно, като отказа. Аз веднъж паднах на колене да моля за любов и не го препоръчвам никому.

— Господи, Шеба, не го прави.

Тонът й вече бе лишен от подигравателните си нотки.

— Налага се. Никой не може да унизи Шеба Куест и да му се размине. Каквото и да направиш сега, ти ще си губещият. Сигурен ли си, че не искаш да размислиш?

— Сигурен съм.

В този момент Дейзи разбра, че бе изгубила Синджун. Алекс не бе скроен като другите мъже. Той бе изтъкан от стомана, издръжливост и гордост. Ако се унизеше, щеше да се саморазруши. Наведе глава и се опита да избяга, но Брейди бе затворил пътя й.

Алекс заговори с твърд, корав глас:

— Знаеш ли в какво се състои иронията на положението? Дейзи би го направила. Тя дори не би се замислила за това. — Изсмя се безрадостно. — Тя би паднала веднага на колене, защото притежава сърце, достатъчно голямо да побере целия свят. Не дава пет пари за чест и гордост или за каквото и да е, щом е поставено под въпрос благополучието на онези създания които обича.

— Е, и какво? — присмя му се Шеба. — Тук не става въпрос за Дейзи, а за теб. Какво избираш, Алекс? Гордостта си или тигъра? Ще заложиш ли всичко на любовта или ще се държиш за онова, което е най-важно за теб?

Последва дълго мълчание. Лицето на Дейзи се обля в сълзи, знаеше, че трябва да се махне. Дръпна се от Брейди, но сетне замръзна на място, като чу ядния му шепот.

— Копеле такова!

Обърна се и видя Алекс да стои пред Шеба все така изправен, с високо вдигната глава. Но коленете му започнаха да се подгъват. Онези могъщи романовски колене. Онези горди маркови колене. Той коленичи бавно върху стърготините, но в същото време Дейзи осъзна, че никога не го бе виждала по-високомерен, по-неподчиним.

— Помоли ме — прошепна Шеба.

— Не!

Викът се изтръгна от гърдите на Дейзи. Нямаше да допусне Шеба да направи това с него, дори и заради Синджун! Какъв смисъл имаше да спаси единия великолепен тигър, ако унищожи другия? Тя изтича през задната врата към арената и се втурна към Алекс. Хвана го за ръката и се опита да го вдигне на крака.

— Ставай, Алекс! Не го прави! Не я оставяй да постъпи така с теб!

Той не сваляше очи от Шеба Куест. Очите му горяха.

— То е както веднъж ми го бе казала, Дейзи. Никой друг не може да ме унизи. Само аз мога да се унизя.