Елизабет Феърчайлд - Мълчаливият ухажор

— Можеш да използваш къщата до края на следващия месец — рече той. — Нямам никакво намерение да подновя договора. Ако желаеш, можеш да предприемеш съответните мерки за освобождаване на помещенията.

— Ти изобщо не се интересуваш от желанията ми — изкрещя тя, а той тръгна надолу по осеяното с пера стълбище.

Хоукс осъзна, че тя е напълно права. В този момент той не се интересуваше нито от желанията, нито от хитрините и обясненията й. Далеч по-разстроен бе от сблъсъка с Брет. От Кетрин бе очаквал страст, а не постоянство. Би било прекалено наивно да изисква вярност от жена с характера и работата на Кетрин. Може би това се отнасяше за всички жени, с изключение на майка му, постоянството на която отиваше в другата крайност. Тя бе останала вярна и на мъртвите.

Но Брет бе нещо съвършено различно. Той бе измамил доверието му, наранил го бе до смърт. Странно вцепенен, Хоукс се метна на седлото, развял дългото си черно палто, преди полуголата Кетрин да се подаде от отворения прозорец в необичайно раздърпан вид.

— Безсърдечно същество!

Той свали шапка и й се поклони, после пришпори черния си кон. Чувстваше се така, сякаш сърцето му наистина го нямаше.

— Звяр! — Викът й изразяваше пълното й поражение. Той не беше съвсем сигурен дали тя се опитва да го обиди или да го върне при себе си, като използва прозвището му. Но това, така или иначе, нямаше значение. Кетрин съвсем правилно го бе обвинила, че само за миг бе променил чувствата си към нея.

Прозорецът с трясък се затвори след него.

Необузданите викове на Кетрин Стоун не можеха да бъдат чути сред трясъка на каретите по Пикадили, където пътят се стесняваше и отвеждаше към Лейстър Фийлдз. Каруци и кабриолети, карети и коне трополяха по пътя си преди да стигнат острия завой и да забавят ход по тясната улица, защото само по Хеумаркет 2 2 Улица в Лондон, между площад Пикадили и Пол Мол. — Б.пр. можеха да стигнат до Уайтхол 3 3 Бивш кралски дворец, близо до Уестминстърското абатство. — Б.пр. и Странд.

Ето защо изглеждаше малко необичайно, че един джентълмен в напреднала възраст и оплешивяващо теме стоеше като закован на североизточния ъгъл на кръстовището, ангажиран в сериозен разговор с твърде млада госпожица, която често бе принудена да вдига глава към него, за да разбере какво й казва.

Младата дама очевидно бе от заможно семейство. И макар колосаното й боне да не бе достатъчно високо, в съответствие с последните модни тенденции, тя бе облечена в добре ушита рокля с висока яка, изработена от професионално декорирана качествена батиста. Роклята беше украсена с тройни дантелени рюшове, широките буфан ръкави бяха привързани на три места с панделки в убито морско-зелено, наречено Помона 4 4 В римската митология — богиня на плодовете и плодните дървета. — Б.пр. , които съвсем отскоро се продаваха по магазините. Подплатената с коприна пелерина, която падаше на меки гънки от рамената до коленете й, беше в същия цвят, и минувачите, които минаваха близо до тях, не можеха да не забележат, че цветът е чудесно подбран, защото подчертаваше цвета на очите на младата дама.

Но не безупречният вкус по отношение на цветовете, а съвършените, женствени форми, от които на човек сякаш му спираше дъхът, привличаха погледа на всеки мъж, който вървеше в тази посока. Неподправената радост, която струеше от чаровното й лице, обаче, най-силно приковаваше вниманието им. Уличното движение по правило се забавяше на това кръстовище. Каретите напредваха съвсем бавно, а каруцарите, кочияшите и търговците дърпаха юздите, за да възпрат конете си, и се оглеждаха наоколо.

Кочияшите на един млекарски файтон и на един файтон с две колела, които чакаха ред, за да пресекат, се спогледаха над задниците на конете си и се съгласиха, че нямат нищо против забавянето. Всъщност, кочияшът на двуколката, макар че бе женен, се обърна към млекаря, намигна му и кимна.

— Не съм си и помислял, че точно тази сутрин ще срещна Венера на кръстовището.

Млекарят се захили.

— Аха. Наистина е прекрасна гледка.

Госпожица Сара Уилкс Линдъл, красивата Венера на кръстовището, изобщо не забелязваше главите, които се обръщаха към нея, нито пък виждаше красивите цветове, обагрили небето на изток. Сара Линдъл беше сляпа. Красивите морскозелени очи, които така чудесно се съчетаваха с панделките, раздвижвани от лекия ветрец, не виждаха нищо.

Изразът на съсредоточено внимание, който осветяваше лицето й, бе предизвикан от звуците, не от гледката наоколо. Колелетата трополяха, копитата на конете чаткаха по калдъръма. Гласове, които бъбреха много по-бързо от онези, с които бе свикнала в провинцията, говореха на диалекти, които й бе трудно да разбере. Какофонията от звуци атакуваше слуха й така натрапчиво, както смесицата от аромати, изпълващи обонянието й.