Джеймс Чейс - Още един глупак

Медоус се готвеше да отхапе края на пурата си, но спря и опули очи.

— Изобщо не е било отвлечено?

— Фалшиво отвличане. Тя и онзи тип със спортния костюм са го замислили. Предполагам, че той е смятал да задигне парите и я е убедил да му помогне. Трябвало да се преструва, че е отвлечена, това бил единственият начин да вземат парите.

Медоус изду бузи. Изглеждаше смаян.

— Трябва да си много сигурен в това, Джон.

— Сигурен съм — каза Реник и заописва на Медоус новите сведения за Ан Харкорт. — Преди десет минути получихме отпечатъците й. Това е била Одет Малру, няма грешка. Знаем, че е отишла сама в Лос Анжелос и сама се е върнала. Това означава, че е пътувала по собствено желание. Положително не е била отвлечена.

— По дяволите! — промърмори Медоус. — Ами как тогава са я убили?

— Партньорът й е прибрал откупа и са се разбрали да се срещнат някъде. Сигурно е искал да вземе всичките пари и за да я накара да мълчи, я е ударил по главата и после я е удушил.

Докато Реник говореше, ръцете ми бяха свити в юмруци, ноктите ми се бяха впили в дланите.

— Кой е той? Знаете ли нещо за него? — попита Медоус.

— Знам няколко неща за него — отвърна тихо Реник. — Но това не е достатъчно, за да го пипнем. Докторът казва, че в обувките на момичето имало пясък от плажа. Момчетата от лабораторията се опитват да установят от кой точно плаж е този пясък. Смятат, че ще стане. Хващам се на бас, че Одет си е уредила среща с убиеца в някой от курортните градове по крайбрежието.

Медоус стана от мястото си и започна да крачи из стаята.

— Това не трябва да стигне до пресата, Барбър — каза той. — Може да се окаже опасно като динамит.

— Да — казах аз.

Медоус погледна Реник.

— Наистина ли мислиш, че това момиче се е опитало да свие петстотин хиляди долара от баща си?

— Мисля, че убиецът я е убедил да го направи — каза Реник. — Сигурно й е бил любовник. Повярвала е на приказките му и е била убита.

Трябваше да кажа нещо. Не можех просто да стоя там като истукан.

— Като е прибрал откупа — казах аз с надеждата, че гласът ми звучи по-спокойно, отколкото ми се струваше, — защо не се е измъкнал? Не е имало нужда да се среща с нея и да я убива.

Реник ми хвърли един поглед и извърна глава. Запали цигара.

— Представи си, че той беше избягал с парите. Момичето щеше да каже на баща си. Убиецът сигурно е предполагал, че като я изиграе, тя може да стане опасна. По-безопасно е било да я убие.

Телефонът иззвъня.

Реник вдигна слушалката.

Той послуша малко и каза:

— Успяхте ли? Чудесно. Сигурни ли сте? Окей — и затвори телефона. После се обърна към Медоус:

— Момчетата казват, че пясъкът в обувките й е от Ист Бийч. Този плаж е изкуствено направен и те са напълно сигурни, че пясъкът е оттам и от никъде другаде. Има къмпинг с бунгала. Ето къде трябва да са се срещнали. Отивам там. — Той ме погледна. — Най-добре ела и ти, Хари.

Точно това не ми се искаше да правя. Бил щеше да ме познае. После изведнъж настръхнах, като се сетих, че не съм му платил наема за последната седмица.

— Най-добре да си продължа работата тук, Джон. Толкова съм изостанал — казах аз, съзнавайки, че се задъхвам.

— Остави текущата работа — каза рязко Реник. — Може да почака. Искам да дойдеш с мен.

— Слушай, Барбър, повече никаква информация няма да даваш за пресата — каза Медоус. — Нека знаят, че продължаваме да работим, но засега нещата ще се позабавят. Намали темпото. Ако се разкрие, че това момиче е разиграло собственото си отвличане, за да отмъкне пари от баща си и да ги даде на любовника си, боже, каква гадост!

Казах, че ми е ясно.

Докато той говореше с мен, Реник бе на телефона — вдигаше на крак оперативната група.

— Хайде да вървим — каза той и остави слушалката. А на Медоус обеща: — Ще ви докладвам веднага щом се върна, сър.

Вървях след Реник и се питах дали да не му поискам пари назаем, за да платя на Холдън. Реших да се откажа. Пък и не можех да си представя, че ще има петдесет долара в себе си. Само се надявах, че Холдън няма да каже нищо за дълга ми. Не че хранех големи надежди, но нищо друго не ми оставаше.

Като стигнахме подножието на стълбите, забелязах, че Реник направи знак на двамата детективи. Те ни последваха до колите. Ние с Реник седнахме на задната седалка, а двамата детективи се настаниха отпред до шофьора. Колата полетя напред, следвана от втората кола, в която бяха експертите.

Към шест часа бяхме в Ист Бийч. На плажа все още бе пълно с народ.