Джеймс Чейс - Още един глупак

О’Рейли се изсмя злобно.

— Той няма никакъв шанс. Няма доказателства. Моята идея е по-добра.

Реник ме бутна настрани, ръката му се плъзна под сакото и извади трийсет и осемкалибров пистолет. Той влезе в стаята.

— Хвърли пистолета! — извика Реник.

О’Рейли мигом се обърна. Неговият двайсет и петкалибров пистолет избълва огън. Зловещият му пукот бе заглушен — изтрещя трийсет и осемкалибровият на Реник.

О’Рейли изпусна оръжието, премигна срещу Реник, коленете му се подгънаха, тялото му се свлече на пода, а Рея започна да пищи.

О’Рейли живя достатъчно, за да подпише признанията си. Оказа се, че всичко е било, както предполагах. Одет се влюбила в него и се опитвала да го убеди да избягат заедно. А той бил вече в лапите на Рея. Идеята за отвличането била нейна. О’Рейли се съгласил да убие Одет при две условия — да получи парите от откупа и Рея да намери някоя изкупителна жертва, която да отиде зад решетката вместо него. И избрали мене.

Когато най-после се успокоиха страстите, аз се намерих в затвора. Нямах представа какво ме очаква, но поне бях сигурен, че няма да ми лепнат убийството.

В килията прекарах четири дена, после Реник дойде да ме види.

— Имаш късмет, Хари — каза той. — Медоус иска да пипне тази жена и се надява единствено на теб — трябва да свидетелстваш срещу съучастниците си. Ако се съгласиш, Медоус ще уреди със съдията да те пуснат на свобода? Ще го направиш ли?

Изобщо не се поколебах.

— Разбира се, че ще го направя.

— Знаех си аз. Видях Нина. Обявила е къщата за продан. Като я продаде, ще напуснете града и ще започнете нов живот някъде другаде.

— Няма нужда да ми го казваш. Изчезвам веднага. Може ли да видя Нина?

— Ще дойде следобед.

Но защо да продължавам?

След страхотна битка в съда Рея получи петнайсет години. Ако не бяха моите показания, щеше да избегне наказанието. После аз се изправих пред съда.

Съдията ми каза какво мисли за мене. Нищо хубаво не мислеше, но това беше губене на време — и аз бях на същото мнение. Каза, че ще ме осъдят условно на пет години. Забърках ли се пак в някоя беля, първо щях да си изкарам в затвора петте години, преди да започна да излежавам присъдата, която някой друг съдия щеше да издаде. Но и това беше губене на време, защото аз бях приключил с белите.

Исках само да бъда с Нина и да имам възможност да започна живота си отново.

Нина ме чакаше пред съда.

Тя сложи ръка в моята и ми се усмихна.

В този миг имах чувството, че новият живот ще дойде от само себе си.

© 1969 Джеймс Хадли Чейс

© 1986 Иванка Савова, превод от английски

James Hadley Chase

Just Another Sucker, 1969

Сканиране: noisy, 2010

Разпознаване и корекция: beertobeer, 2010

Издание:

Джеймс Хадли Чейс. Още един глупак

Под общата редакция на Богомил Райнов

Редактор: Жечка Георгиева

Редактор от издателството: Екатерина Делен

Художник: Веселин Павлов

Художник-редактор: Веселим Христов

Технически редактор: Ирина Иовчева

Коректор: Виолета Славчева

Английска, I издание

ЕКП 07/9536622431/5557-174-86. Издателски № 2475

Формат 70×100/32. Печатни коли 16,00. Издателски коли 10,37. Условно издателски коли 9,75

Дадена за набор на 25.II.1986 г. Излязла от печат на 30.VII.1986 г.

Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1986

Печатница „Димитър Найденов“, В. Търново

James Hadley Chase. Just Another Sucker

First published 1969 by Robert Hale Ltd. Copyright © James Hadley Chase, 1961

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16897]

Последна редакция: 2010-07-18 11:00:00

Задник (фр). — Б.пр.

Чарлс Линдбърг (1902 — 1974) — прославен американски авиатор, осъществил през 1927 г. първият полет без кацане през Атлантическия океан. През същата година синът му е отвлечен, а след изплащането на откупа — убит. — Б.пр.