Джеймс Чейс - Още един глупак

Рея свали дългите си стройни крака от кушетката и впери поглед в екрана. Двамата седяха и чакаха.

В единайсет часа картината изчезна и на екрана се появи Фред Хиксън.

— Прекъсваме програмата, за да ви предадем последните разкрития около случая Малру… — каза той и зачете съобщението, което му бях продиктувал. Като свърши, продължиха да дават гангстерския филм.

Стоях там, наблюдавах ги и чаках; бях толкова напрегнат, че едва си поемах дъх. Не се наложи да чакам дълго.

О’Рейли скочи на крака и разля чашата си.

— По дяволите!

Бързо отиде до телевизора и го изключи, после се обърна, месестото му лице бе пребледняло, очите му гледаха изплашено.

— Утре в девет. Това значи, че още не са получили заповедта, иначе щяха да започнат веднага.

Най-добре още сега да отида на летището!

Въздъхнах с облекчение. Рискувах и спечелих. Бях познал.

— Какво искаш да кажеш? — попита Рея.

— Какво ли? — свирепо извика той. — А ти какво си мислиш, че искам да кажа? Ако пипнат мангизите, лошо ни се пише. Отивам веднага да ги взема, преди да са ги намерили. Много тъпо беше от моя страна да ги оставя там. Трябваше да се сетя, че ще измислят нещо подобно.

Рея се изправи. Лицето й бе пребледняло, очите, й святкаха.

— Това е капан, глупак такъв! Да не мислиш, че Барбър щеше да те предупреди, ако не знаеше, че ще го заведеш на мястото, където са парите? Казал е на лейтенанта! Там ще те чакат!

О’Рейли зарови пръсти в косата си.

— Да, може и да си права, но трябва да рискуваме, малката. Може би ще е най-добре ти да отидеш да прибереш чантата. Аз искам да стоя настрана от тази работа.

— Никъде не отивам. Нека да намерят парите! Няма начин да открият, че ние сме ги оставили.

— Ще отидеш — каза О’Рейли. Лицето му лъщеше от пот. — За какво се притесняваш? Теб няма да те закачат. Няма да се сетят, че прибираш парите. Ще си помислят, че просто си вземаш чантата.

— Никъде не отивам! — извика пискливо Рея. — Няма да се набутам така глупаво в капана! Нека да намерят парите. Там, откъдето ги взехме, има още много.

О’Рейли се отдалечи от нея.

— Виж какво, малката, ако искаш да си спасиш кожата, отивай. И магнетофонните записи са там.

Рея настръхна.

— Записите ли? Какво искаш да кажеш?

— Нали ме чу. Онези две магнетофонни ленти, които взех от Барбър, са в чантата с парите.

— Ти ми каза, че си ги унищожил.

— По-тихо приказвай, по дяволите! Не съм ги унищожил.

Двамата дълго мълчаха.

— Лъжеш! — извика тя. Гласът й звучеше неестествено и рязко. — На теб ти трябват тези пари! С хитрост искаш да ме накараш да ги взема!

О’Рейли изведнъж я погледна отегчено.

— Виж какво, малката, това си е твоя работа. Казвам ти, че онези записи са в чантата с парите. Добре, признавам си. Постъпих като последния глупак. Оставих се тоя дребен мошеник Барбър да ме измами. Каза ми, че ако не запазя записите, ти ще ме зарежеш, и аз отидох на летището и ги сложих в чантата с парите. Щях да ти ги дам като сватбен подарък. Сега ти си в опасност. Аз съм извън всякакво подозрение, но с тези записи могат да ти видят сметката. Най-добре бързичко да идеш на летището и да ги вземеш.

— Изверг! — злобно изсъска Рея. — Тъп, загубен изверг!

— Губиш си времето, малката. Ако не искаш да прекараш живота си в затвора, най-добре е да тръгваш.

— Никъде не отивам! Ти ще идеш или ще кажа на полицията, че си убиец! Аз може да вляза в затвора за няколко години, но ти ще идеш право на електрическия стол. Ще им кажа! Всичко ще им кажа! Чуваш ли ме! У мен са любовните ти писма! Хубавичко ще те подредя, пън такъв! Хайде отивай да вземеш чантата!

— Аха-а? — Лицето му изведнъж стана каменно. — Значи онзи мошеник е бил прав. Никога не си имала намерение да се омъжиш за мене, кучка такава. Никога не си ме обичала! По лицето ти виждам!

— Да се омъжа за теб! — изкрещя тя. — За теб! Обещах ти петстотин хиляди, нали така? Да не си въобразяваш, че ще се омъжа за глупав селяндур като теб! Отивай да вземеш парите и записите!

В ръката му изведнъж се появи двайсет и петкалибров пистолет. Той го насочи към Рея.

— Имам по-добра идея, малката. Какво ще кажеш, ако ти пусна един куршум в черепа? Полицията ще приеме, че си се самоубила. Ще намерят магнетофонните записи. Ще се сетят, че си чула съобщението, уплашила си се и си решила, че е по-лесно да се самоубиеш. А аз ще се измъкна чист. Как ти харесва това?

— Махни пистолета! — изшептя Рея и заотстъпва назад. — Барбър знае, че ти си я убил! Дори аз да не успея да кажа на полицията, той ще го направи.