Джеймс Чейс - Още един глупак

— Добре, Хари, отивай си вкъщи. За тази вечер стига толкова. Нека някое от момчетата да те закара до вас. Кажи на другите, че ми трябват, да дойдат тука.

— Нямам нищо против да се повъртя наоколо, стига да има някаква полза от мене.

— Всичко е наред. Отивай си вкъщи.

Той не ме гледаше, очите му шареха из стаята. Знаех какво ще се случи веднага щом си тръгна. Щяха да разглобят бунгалото на съставните му части. Специалистите щяха да прегледат всеки метър в търсене на отпечатъци и рано или късно щяха да открият отпечатъците на Одет. Имаше някакъв шанс да открият и отпечатъците на Рея и на О’Рейли. Непременно щяха да намерят моите, но това не ме притесняваше. Друго ме тревожеше — Реник можеше да отиде при Бил Холдън и да го пита дали не е виждал едър мъж с широки рамене, облечен с кафяв спортен костюм, и Холдън щеше да му каже, че аз съм бил с кафяв спортен костюм.

Но нима това беше доказателство, че съм убил Одет? Аз не мислех така. Усещах, че ми остава още малко време — то бързо изтичаше, но поне имах още съвсем малко.

— Тогава до утре, Джон.

— Да, до утре.

Той пак не ме погледна. Излязох от бунгалото и тръгнах по пясъка към канцеларията на Бил Холдън.

Той стоеше на прага.

— Съжалявам, че не си уредих сметката по-рано, Бил — рекох аз, — направо ми изхвръкна от главата. Утре ще ти пратя чека. Нали може?

— Бих предпочел да го получа сега, мистър Барбър — каза неловко Бил. — Моят шеф кредит не дава.

— Случайно съм си забравил портфейла в службата. Ще ти пратя чек.

И преди да успее да възрази, аз стигнах до полицейската кола.

Казах на един от експертите:

— Лейтенантът ви иска веднага в ей онова, последното бунгало. Аз си отивам вкъщи. Ще взема рейса.

Един от детективите, които бяха пазили на стълбището, се обади:

— Няма нужда, мистър Барбър. Ще ви закараме вкъщи. Ние нямаме много работа тук. Дойдохме просто така.

Сега беше време да проверя подозренията си.

— Нищо, нищо. Ще взема рейса. Всичко хубаво, момчета.

Тръгнах към спрелия наблизо автобус.

Когато той потегли, погледнах назад през рамо.

Двамата детективи следваха рейса с полицейската кола.

Сега вече знаех със сигурност, че това е сигнал за опасност и аз бях Вероятният Убиец Номер Едно на Одет Малру.

Щом затворих входната врата след себе си и пристъпих в коридора, Нина се появи от хола. Беше бледа и тревожна. Изтича при мен и се надигна да ме целуне. Прегърнах я и я притиснах към себе си.

— Хари! — прошепна тя. — Те са били тук следобед, докато ме нямаше, претърсили са къщата.

Притиснах я по-силно.

— Защо мислиш така?

— Говори по-тихо. Дали не са скрили някой микрофон наоколо?

Не бях помислил за това. Веднага осъзнах опасността.

— Ако изобщо има такова нещо, трябва да е в хола.

— Търсих го, но нищо не намерих.

— Почакай ме тук.

Влязох в хола и като отидох до радиото, завъртях копчето и усилих звука до крайност. В миг стаята се изпълни с неприятните пронизителни звуци на джазов концерт.

Приближих до прозореца и погледнах навън. Нямаше и следа от полицейската кола, но знаех, че е някъде там, извън полезрението ми, на място, от което могат да наблюдават входната ми врата. После влязох и в кухнята и погледнах през прозореца. Имаше една алея в дъното на градината. Двама електромонтьори работеха недалеч от кухненската врата. Единият се беше качил на върха на телеграфен стълб, другият се бе облегнал в основата му. Никой от тях не изглеждаше особено зает.

Докато Нина ме наблюдаваше от вратата на хола, аз претърсих основно цялото помещение. Микрофонът беше под радиатора. Ако не познавах поне малко полицейските методи, никога нямаше да го намеря.

Преместих радиото на няколко крачки от радиатора и оставих джазовата музика да залее микрофона.

— Сега не могат да ни чуят — казах аз. — Защо реши, че са били тук?

— Не знам… имах такова чувство. — Изведнъж тя седна на креслото и ме погледна с изплашени очи. — Още щом влязох, и усетих, че някой е бил тук. Отворих гардероба, разбрах, че някой ми е разбъркал дрехите. — Тя потрепери. — Какво значи това, Хари?

— Значи, че са по следите ми. Наблюдават отвън.

Изведнъж ми хрумна нещо. Отидох в спалнята, отворих гардероба и проверих костюмите си.

Кафявият спортен костюм липсваше.

Дълго се взирах с тревога в празното място, където бе висял, после се върнах в хола.

— Търсили са кафявия костюм и са го взели — казах.