Джеймс Чейс - Още един глупак

Медоус обясняваше на жената за отвличането и тя започваше да се успокоява.

— Не ме интересува злополуката — каза й той. — Искам описание на онзи човек. — Пренебрегна я и се обърна към Кеъри. — Вие ли говорихте с него?

Дребният човечец кимна нервно.

— Да, сър.

— Опишете ми как изглеждаше.

Кеъри погледна към жена си, после отново към Медоус. Изпусна шапката си и я вдигна, целият зачервен.

— Ами беше едър човек, сър. Беше тъмно. Не го видях хубаво.

— Едър, с широки рамене?

— Точно така.

— Не бих го описала така — каза мисис Кеъри. — Беше едър, да, но не и висок. Като вас — и тя посочи Медоус.

Той се намръщи.

— Сега говоря със съпруга ви. С вас ще поговорим по-късно.

— Мъжът ми никога нищо не забелязва — заяви тя. — Няма смисъл да го питате. И брат му е същият. Колкото можете да разчитате на думите на мъжа ми, толкова и на думите на брат му. Аз ли не знам. Женена съм за него от двайсет и шест години.

Без да й обръща внимание, Медоус каза:

— Мистър Кеъри, вие останахте с впечатлението, че този човек е висок. Колко висок?

Кеъри се поколеба, като погледна извинително към жена си.

— Трудно е да се каже, сър. Не беше много осветено. Наистина останах с впечатлението, че е висок.

Медоус махна нетърпеливо. Посочи към Реник.

— Толкова висок?

Кеъри втренчи поглед в Реник, пак си изпусна шапката и с неловко движение я вдигна.

— Горе-долу. Може би малко по-висок.

Жената изсумтя.

— Бих искала да знам какво ти става — каза тя. — Не беше по-висок от този джентълмен — и тя посочи Медоус.

— Мила, останах с впечатлението, че той… той беше висок — каза Кеъри и изтри потното си теме с носна кърпа.

Медоус изведнъж се обърна към мен.

— Стани прав, а? — каза нетърпеливо.

Аз бях най-високият в стаята. Бавно се изправих. Сърцето ми биеше така силно, че щеше да се пръсне.

— Този господин е великан! — каза жената. — Непрекъснато ви повтарям, че онзи не беше висок.

Кеъри се втренчи в мен.

— Струва ми се — рече колебливо, — че този човек има почти същата фигура.

Седнах. Кеъри продължи да ме гледа втренчено.

— Окей, кажете какво точно се случи. Вие блъснахте неговата кола, така ли?

Кеъри откъсна очи от мен.

— Дадох на заден. Бях забравил да включа светлините. Блъснах се право в колата му. Просто не я видях.

— Нищо подобно! Ти даде на заден ход, а този пристигна отнякъде и се блъсна в тебе — намеси се жена му. — Само той е виновен. Наруга ни и си замина. Паркира си колата в другия край и взе, че избяга. Като не беше виновен, защо избяга, а?

— Пет пари не давам кой е виновен — изръмжа Медоус. — Искам само да намеря онзи човек. Е, сър — обърна се той към Кеъри, — забелязахте ли нещо друго? Според вас на колко години беше?

— По гласа и движенията му личеше, че е към трийсет и няколко годишен — каза Кеъри и погледна с надежда към жена си. — Нали и ти мислиш така, мила?

— Как така по гласа му ще познаеш на колко е години? — озъби се тя. — Мъжът ми чете криминални книжки — каза тя на Медоус. — Чете ли, чете, като забие нос в книгата — и по цял ден така. Хората не трябва да четат криминални книжки, не е полезно.

— А вие не можахте ли да познаете на каква възраст беше?

— Може би, но няма да ви кажа. Не е хубаво да се заблуждава полицията — рече тя и погледна заплашително съпруга си.

— Не забелязахте ли с какво беше облечен, мистър Кеъри?

Човечецът се поколеба.

— Не съм много сигурен, но ми се стори, че носеше спортен костюм. Трябва да е бил кафяв. Като излезе от колата, ми се стори, че имаше външни джобове.

— Не знам как можеш да стоиш пред този джентълмен и да приказваш такива глупости — заяви жена му. — Беше тъмно, не си могъл да видиш цвета на костюма му с твоето зрение. — Тя се обърна към Медоус. — Ако не сте виждали суетен човек, ето го пред вас. Постоянно трябва да носи очила. Все това му повтарям. Не бива да кара колата без очила.

— Зрението ми не е чак толкова лошо, Хариет. — Кеъри показа малко характер. — Очилата ми трябват само за четене.

Медоус посочи един вестник на бюрото си, което беше на около шест крачки.

— Можете ли да прочетете заглавията от мястото си, мистър Кеъри?

Той ги прочете без колебание.

Медоус погледна Реник и вдигна рамене, после попита:

— Носеше ли шапка?

— Не, сър.

Медоус се обърна язвително към жената:

— И вие ли така мислите?

— Не носеше шапка, но това не означава, че изобщо не е имал шапка — каза гневно тя.

— Да не я носеше в ръка?