Джеймс Чейс - Още един глупак

Най-напред трябваше да наема кола. Това беше първата крачка.

Взех автобус и отидох до кварталния гараж. Като влизах там, беше девет без десет.

Тед Браун, осемнайсетгодишният младеж, когото добре познавах, седеше в малката канцелария и четеше за конните състезания. Изпитах облекчение, като видях, че няма и следа от Хамънд, собственика на гаража.

— Здравей, Тед — казах аз, като отворих вратата. — Изглеждаш много зает.

Той глуповато ми се усмихна. Остави вестника и се изправи.

— Здрасти, мистър Барбър — каза той. — Тъкмо се опитвах да отгатна кой ще спечели. С малко късмет ще успея. От една седмица хич не ми върви.

— А на мен никога не ми върви. Виж какво, Тед, и аз нещо имах лош късмет напоследък. Пакардът ми отиде на кино. Изгърмя скоростната кутия.

На лицето му се изписа загриженост.

— Гледай ти! Съжалявам. Това е сериозна работа.

— Аха. Искам да наема една кола за тази вечер. Имаш ли нещо свободно?

— Ама разбира се, мистър Барбър. Можете да вземете ей онзи шевролет. Само за тази вечер ли?

— Да. Утре сутринта я връщам. — Тръгнах към шевролета. — Имам спешна среща в Палм Бей.

— Ще ви дам формуляра да го попълните, мистър Барбър. Трийсет долара за депозит и за осигуровката.

Спрях.

— Бързам, Тед. Нямам пари в себе си. Утре ще си оправим сметките.

Момчето объркано се почеса по главата.

— На мистър Хамънд май няма да му се хареса това, мистър Барбър. Не мога да го направя на моя отговорност.

Засмях се пресилено.

— Какво ти става, Тед? По дяволите, аз съм ви постоянен клиент от десет години. Мистър Хамънд с удоволствие би ми услужил.

Лицето му се разведри.

— Май сте прав, мистър Барбър. Може би само трябва да подпишете формуляра. А утре, като върнете…

— Разбира се.

Последвах го в канцеларията и нетърпеливо зачаках да намери формуляри. Намери един и го сложи на бюрото пред мен.

Като си вадех писалката, една кола влезе в гаража.

Беше Хамънд.

Ако бях дошъл пет минути по-рано, вече щях да съм на път. Сега ме чакаха разправии. Разбрах това, щом видях как се промени изражението на лицето му.

Като влезе в канцеларията, аз някак успях да си наложа да му се усмихна.

— Здравейте, мистър Хамънд — казах аз. — Вие нещо по късното.

— Добър вечер — каза той отсечено. И погледна намръщено към Тед. — Какво става тук?

— Ще наема шевролета — обясних. — Счупи ми се скоростната кутия. Ще трябва да се заемете с нея някъде през следващата седмица. Имам спешна среща в Палм Бей и ми трябва кола.

Той се поуспокои.

— Това добре. Моля попълнете формуляра. Трийсет долара за бензина, застраховката и депозита.

Започнах да попълвам формуляра. Така ми трепереше ръката, че сам не можех да си позная почерка.

— Ще се разплатя утре, като ви върна колата — рекох аз колкото може по-небрежно. — Неочаквано ми се наложи да пътувам. Нямах време да изтегля пари, преди да затворят банките. Ще ви платя утре.

Подписах се със замах и побутнах формуляра към него.

— Дай ми кредитната карта на мистър Барбър — каза той на Тед.

Тед му я подаде и отиде в гаража. Изглеждаше смутен.

Хамънд прегледа картата, погледна и мен и лицето му стана сурово.

— Мистър Барбър, вие ми дължите сто и петдесет долара за ремонти, бензин и масло.

— Ама разбира се, знам. Утре ще ви платя. Съжалявам, че така съм си просрочил кредита.

— Ще се радвам, ако стане утре. — Последва пауза. — Съжалявам, мистър Барбър, но докато не си уредите сметката, не мога да ви отпусна повече кредит.

Едва се овладях. Стиснах юмруци и казах:

— Вижте какво, спешно ми трябва кола. От десет години съм ви клиент. Не бива да се държите така с постоянните си клиенти. Нямаше да ви моля за тази услуга, ако не бързах толкова.

— Ако искате да отидете до Палм Бей, мистър Барбър, има рейс. От осемнайсет месеца не сте ми плащали нищо — заяви Хамънд. — Много пъти съм го казвал на мисис Барбър. И все едно и също: ще платя утре. Много съжалявам, но повече кредит няма да ви дам. Ще получите шевролета, като си платите депозита и си уредите сметката. Край.

Толкова зле се почувствувах, че ми идваше да умра. Трябваше да взема тази кола! Животът ми зависеше от това!

— Работата е много, много спешна — казах аз, като се стараех да овладея гласа си. — Тази вечер ми трябва кола. Ето какво ще направя. Ще ви оставя бижутата на жена си като депозит. Струват двеста-триста долара. А утре ще ви платя цялата сметка. Може да не сте чули, че вече имам работа. Аз съм в областната прокуратура, отговарям за пресата. — Извадих журналистическата си карта и му я показах.