Джеймс Чейс - Още един глупак

Тя облиза устни с връхчето на езика си.

— Започваш да ми внушаваш, че наистина ще ме отвлекат — каза Одет.

— Точно така трябва да се чувстваш. Съчинил съм и писмото, което трябва да напишеш, аз ще го изпратя на баща ти. Най-добре е сега да го препишеш.

Станах и отидох до чантата, която бях донесъл със себе си. Преди да докосна евтината хартия за писма, си сложих ръкавиците, които бях купил от един магазин.

Тя дойде до масата и седна. Стоях, наведен над нея, и наблюдавах как преписа писмото и го адресира. Накарах я да го сгъне и да го сложи в плика, после го мушна в чантата ми.

Тогава й подадох листовете, на които бях описал всички подробности.

— Вземи това със себе си и наистина го научи наизуст. Ела пак вдругиден, ще те изпитвам. Чак тогава ще сме готови.

Тя прибра листовете в чантата си.

— Преди да тръгнеш, искам да те видя с роклята и перуката.

Отвори куфарчето и извади евтина басмена рокля със сини и бели орнаменти, ниски бели обувки и оцветена с къна перука.

Кимнах към вратата на спалнята.

— Влез там и се преоблечи. Искам да видя как ще изглеждаш.

— За човек, нает от мащехата ми — каза тя, като взе роклята, — ти наистина умееш да командваш.

— Ако не ти харесва…

— Харесва ми! Това е просто освежителна промяна. — Тя пак запремигва. — Харесвам по-възрастни мъже.

— Тогава ще имаш богат избор. Хайде, побързай. Искам да се прибирам вече.

Одет сбърчи нос, после влезе в спалнята и затвори вратата след себе си.

Сега още по-ясно осъзнах, че съм съвсем сам с момичето. В нея имаше нещо, което събуждаше най-низките ми страсти, което би събудило най-низките страсти на всеки мъж. Откакто се бях оженил, не бях ходил с други жени и нямах намерение да започвам сега, макар да знаех, че с нея няма да е трудно. Трябваше само малко да я насърча и щеше да ми позволи всичко.

Тя се позабави, а аз крачех из стаята, после вратата на спалнята се отвори. Червената перука изненадващо променяше външността й. Едва можех да я позная. Стискаше с две ръце предницата на роклята си.

— Проклета рокля има цип отзад — обърна се и ми показа гърба си, гол до кръста. — Вдигни ми ципа, а? Не мога да го стигна.

Хванах ципа. Ръката ми бе несигурна. Пръстите ми докоснаха хладната кожа на гърба й. Тя извърна глава и ми хвърли поглед през рамо. Очите й недвусмислено ме канеха. Дръпнах нагоре ципа. Сърцето ми заби силно. Тя се обърна и политна към мене, ръцете й се плъзнаха около врата ми.

За момент се поддадох, тялото й се притисна в моето, после съвсем съзнателно я отблъснах.

— От това ще се откажем — рекох аз. — Нека се придържаме към работата.

Одет наклони глава на една страна и ме погледна втренчено.

— Нима не ти харесвам?

— Мисля, че си много симпатична. Да спрем дотук.

Тя направи гримаса, после застана под лампата.

— Е? Така добре ли е?

— Да. Ако си сложиш и слънчеви очила, никой няма да те познае. — Извадих носна кърпичка и избърсах изпотените си ръце. — Добре, преоблечи се. Остави тук роклята и перуката. Ще се видим пак вдругиден вечерта в девет.

Тя ми кимна и влезе в спалнята, като остави вратата отворена.

Запалих цигара и седнах на ръба на масата. Все още бях възбуден.

После тя се обади:

— Хари… не мога да сваля ципа.

Поколебах се за миг, след това смачках цигарата в пепелника. Не се движех, но усещах как сърцето ми бързо тупти.

— Хари…

Станах, безшумно прекосих дневната и заключих вратата. Загасих лампата и влязох в спалнята.

Когато минах през портата и завих към гаража, видях пред къщи буика на Джон Реник. Здравата се стреснах. Откакто ме бе качил в колата си пред вратите на затвора преди няколко седмици, Реник не беше се обаждал, нито се бяхме виждали някъде и аз бях забравил за него.

Какво ли правеше сега тук?

Изведнъж се обърках. Нина сигурно вече му беше казала, че съм започнал онази работа по контрола на автомобилното движение. Ако му хрумнеше да провери, много лесно щеше да разбере, че лъжа. Сега, когато бях на път да уредя успешно това фалшиво отвличане, контактът с човек, свързан с полицията, никак не ми беше по вкуса.

Пък и страдах от угризения на съвестта. Съжалявах за това прегрешение с Одет. Сега бях сигурен, че ми се беше отдала, за да ми покаже властта си и презрението си към мъжете. Ние се любихме — ако може да се нарече така, — сякаш упражнявахме физическо насилие един над друг. После тя се измъкна от леглото и се облече набързо в тъмното, като си тананикаше някаква джазова мелодийка, без да ми обръща внимание.