Джеймс Чейс - Още един глупак

— Ще ме оставиш ли сам да си уреждам живота? — отрязах аз. — Казах, че ще помисля и край.

Влязох в спалнята, прибрах магнетофонната лента в едно чекмедже и се приготвих за лягане.

Чувах как Нина се суети из кухнята, раздига. Настаних се в леглото.

Отново поставих от едната страна на везните предложението на Реник, а от другата — петдесетте хиляди долара на Рея. Може би нямаше да отпуснат средства за тази длъжност. Може би отвличането щеше да се провали. Трябваше да почакам. Може би с малко късмет щях да пипна и службата при Реник, и парите на Рея.

Влезе Нина. Престорих се, че спя. С полуотворени очи наблюдавах как се съблича. Легна до мен и загаси лампата. Когато се приближи, аз се отдръпнах. Чувствувах се такъв негодник, че не можех да понеса да ме докосне.

Следващият ден бе четвъртък. На Нина й трябваше колата, за да занесе някои съдове в магазина. Нямаше с какво да се занимавам, затова се мотаех из бунгалото и непрекъснато си мислех за Одет.

Първоначалното ми чувство на вина вече се бе стопило. Предишната вечер, докато се прибирах с колата, бях решил, че като се срещнем, случилото се няма да се повтори. Това бе първото ми прегрешение, друго нямаше да има, но тази сутрин в бунгалото изведнъж се оказа, че мисля по друг начин.

Вече си казвах, че ако се любя пак с Одет, това няма да навреди на Нина. Трябваше да се въздържа първия път, сега вече беше късно. Веднъж като го направиш, свършено е. Дори започнах да си въобразявам, че грубите, животински милувки на Одет са ми доставили удоволствие и с времето взе да ми се струва, че с нетърпение очаквам утрешната вечер.

По-късно отидох в банката и депозирах магнетофонната лента при другата, после се отправих към плажа и до вечерта се къпах и се пекох на слънце, а мисълта за Одет постепенно ме завладяваше.

На следващата сутрин, като закусихме, Нина попита:

— Какво реши за предложението на Джон?

— Още нищо не съм решил — отвърнах аз. — Обмислям го.

Тя ме изгледа втренчено и аз не издържах на погледа й.

— Е, докато вземаш решение, можеш да платиш трите сметки, които дойдоха. Нямам пари. — Тя остави квитанциите на масата. — От бензиностанцията отказват да ни дадат бензин, докато не си платим сметката. За електричеството също трябва да се плати, иначе ще останем без осветление. И сметката от бакалницата трябва да се уреди. Вече няма да ни дават на кредит.

От стоте долара, които ми беше дала Рея, бяха останали шестдесет. Можех поне да платя сметката от бакалницата и сметката за електричеството.

— Ще платя тези — казах аз. — В гаража трябва да почакат. Имаме ли бензин?

— Резервоарът е пълен до половината.

— По-добре да пътуваме с рейса, когато можем.

— Утре трябва да занеса четири саксии. Не мога с рейса.

В гласа й ясно се долавяше нотка на раздразнение, която не бях забелязвал друг път. Погледнах я. Беше с лице към мен, в тъмните й очи светеше разочарование и гняв. Угризенията на съвестта ядосаха и мен.

— Не съм казал да не използваш колата, а, че трябва да пътуваме с рейса, когато можем.

— Чух.

— Добре тогава.

Тя се поколеба. Видях, че искаше да каже още нещо, но вместо това се обърна и излезе от стаята.

Почувствувах се ужасно. За първи път почти се бяхме скарали. Излязох от къщи и отидох пеша до автобусната спирка. Платих двете сметки, след което останах с шестнайсет долара. В края на седмицата Бил Холдън щеше да иска наема за бунгалото, но с малко късмет дотогава щях да притежавам петдесет хиляди.

Останалата част от деня прекарах на морския бряг, къпах се, излежавах се и гледах часовника, броейки минутите в очакване на времето, когато Одет щеше да се изкачи по стълбичките на верандата.

След осем и половина плажът опустя. Седях на верандата развълнуван като ученик на първата си среща.

Малко след девет тя се появи в мрака. Щом я видях, аз скочих от стола, глупаво развълнуван, с разтуптяно сърце, и когато се заизкачва по стълбите, я сграбчих, стиснах й ръцете, задърпах я към себе си.

После се стреснах.

Тя опря ръце на гърдите ми и силно ме отблъсна; полетях назад.

— Пази си лапите — каза Одет със студен, равен тон. — Като поискам да ме опипваш, ще ти кажа.

Мина покрай мен и влезе вътре.

Сякаш ме поляха със студена вода. Почувствувах се празен, ужасно нищожество. Поколебах се за миг, после влязох и затворих вратата.

Носеше сиво-сини панталони и бяла блузка на басти. Косата й беше хваната отзад с бяла панделка. Изглеждаше много привлекателна, както се беше свила на канапето.