Джеймс Чейс - Още един глупак

После ще те откарам с моята кола на летището. Ще имаш резервация за Лос Анжелос. Ще ти запазя и място в хотел. Ще кажеш на рецепцията, че не си добре. Ще ти носят храна в стаята, ще стоиш там, докато ти кажа да се върнеш. Ще държим връзка по телефона. Ясно ли е всичко?

Тя кимна. Беше престанала да си гризе пръста. Изглеждаше заинтригувана.

— Всичко това е направо излишно — каза Рея. — Ако отиде в хотела в Кармел…

— Искате ли тези пари или не? — прекъснах я аз.

— Трябва ли непрекъснато да ви повтарям едно и също? — рече тя ядосано. — Казах, че ги искам!

— Тогава правете каквото ви казвам, иначе няма да ги взема!

— Според мен той е страхотен сладур — заяви Одет. — Ще правя каквото ми кажеш, Хари… Може ли да ти викам Хари?

— Можеш да ми викаш както си искаш, само изпълнявай каквото ти кажа — рекох аз и се обърнах към Рея: — Като видя, че Одет се е качила на самолета, ще се обадя на мъжа ви. Той е милионер. Възможно ли е изобщо да се свържа с него?

— Ще отговори секретарят му — рече тя. — Ако му кажете, че разговорът е свързан с дъщеря му, той ще попита съпруга ми дали иска да говори с вас. Аз ще бъда там. Ще се постарая да говори с вас.

— Ще бъде късно. Надявам се, че приятелката на Одет вече ще се е обадила да пита защо я няма. — Погледнах към Одет — Мислиш ли, че ще се обади?

— Ама разбира се.

— Хубаво е да се обади. Това ще създаде подходяща атмосфера. Преди да позвъня аз, те вече трябва да знаят, че си изчезнала.

— Ще се обади — каза Одет.

— Окей, ще кажа на баща ти след два дни да приготви парите и да чака по-нататъшни инструкции. — Погледнах към Рея. — Трябва да го убедите да не прави номера. Внимавайте да не се обади в банката да запишат номерата на банкнотите, нито на Федералното бюро да бележат парите. Как ще го направите — не знам, но ако не успеете, няма да можете да си похарчите парите, нито пък аз.

— Ще се справя — твърдо заяви Рея.

— Надявам се. Два дни след първото обаждане ще му позвъня пак. Мъжът ви ще може ли сам да донесе откупа.

Тя кимна.

— Той няма да се довери на никой друг.

Вдигнах вежди.

— Дори на вас?

Одет се разкикоти и притисна устните си с ръка, а Рея присви очи и лицето й се изопна.

— Разбира се, че ми се доверява! — каза гневно тя. — Но ще мисли, че е опасно за мен. Няма да ми позволи да отида с него.

— Е, добре — запалих нова цигара. — Ще му кажа да тръгне в два след полунощ и да се движи по шосето за Ист Бийч. Да бъде с ролс-ройса. По това време няма движение. Парите трябва да сложи в чанта. Някъде по пътя ще види светлина от фенерче. Като минава покрай него, трябва да хвърли чантата и да продължи нататък. Не бива да спира. Междувременно Одет ще се върне. Ще дойде тук, в бунгалото, и ще ме чака. Ще взема моята част от парите и ще й дам останалото. Какво ще правите с тези пари не ме интересува, но трябва да внимавате.

— А, не! — извика Рея. — Не съм съгласна! Няма да й давате парите! Ще ги дадете на мен!

Одет се надигна и спусна крака на пода. Бледото й лице беше разкривено от злоба.

— Защо да не ги даде на мене? — извика пискливо.

— Нямам ти капка доверие! — очите на Рея святкаха гневно. — На мен ще ги даде!

— Да не мислиш, че аз ти имам доверие? — каза Одет рязко, с озлобление. — Веднъж да пипнеш парите и…

— О-о, я стига! — намесих се аз. — Само си губим времето. Има и по-добър начин. Ще съчиним едно писмо от Одет до баща й. Така ще бъде по-убедително и ще ми спести трето обаждане по телефона. Тя ще му пише как да предаде откупа. Ще му съобщи, че след като го предаде, трябва да отиде до паркинга на Лоун Бей, където тя ще го чака. Дотам има повече от половин час път. Това ще ви даде време да дойдете за парите. Какво ще кажете?

— Като не ме намери на паркинга, татко може да отиде в полицията — каза Одет.

Това бе първата разумна мисъл, която бях чул от тях, откакто влязоха в бунгалото.

— Правилно. Тогава в писмото ще пишеш, че му е оставена бележка в Лоун Бей и в нея пише къде да те намери. Ще сложа бележката в колата ти. Ще пише, че си се прибрала вкъщи. Това е добре, нали?

Рея се бе втренчила в мен.

— Ще се наложи да ви поверим всички тези пари, мистър Барбър.

Усмихнах й се.

— Ако това ви притесняваше, нямаше да се спрете на мен. Ако имате по-добър план, сега му е времето да се похвалите с него.

Двете жени се спогледаха, после Рея каза, като се поколеба за миг:

— Стига да съм тук, когато донесете парите, нямам други предложения.

— Тя се опитва да каже, че на вас се доверява, а на мен не — рече Одет. — Прекрасна мащеха си имам, нали?