Джеймс Чейс - Още един глупак

— В случая тя няма друг избор — казах аз. — Я сега ти ми отговори: Какво се случи с тебе? Защо не отиде на срещата с приятелката си? Защо отиде в „Пиратската колиба“? Кой те отвлече?

Тя ме погледна объркано.

— Не знам. Кой ще ме пита? Вие измислихте тази история.

— По-добре ще е да знаеш отговорите. Баща ти ще те пита. Хващам се на бас, че като се върнеш, ще извика полицията и ще те подложат на разпит. Те са професионалисти. Веднъж да заподозрат, че ги лъжеш и няма да те оставят, докато не измъкнат истината от тебе.

Тя загуби самоуверения си вид и смутено погледна към Рея.

— Ама полицията няма да ме разпитва! Рея ми обеща.

— Разбира се, че няма да те разпитват! — намеси се Рея.

— Много сте сигурни в това — обадих се аз. — Обаче аз не съм толкова сигурен.

— Моят съпруг изпитва ужас от публични разкрития — каза Рея — По-скоро ще загуби парите, отколкото да остави репортерите да му досаждат.

— Съжалявам, но все още не съм убеден. Няма да спечеля парите, които се готвите да ми дадете, ако забравя за полицията. Одет трябва да бъде готова с отговорите, в случай че се намеси полицията. Аз ще ги измисля. — Обърнах се към Одет: — Можеш ли да дойдеш утре вечер, за да те подготвя? Голяма подготовка ще ти трябва, ако искаш парите.

— Няма нужда — каза Рея. — Колко пъти ще ви повтарям, че полицията няма да се намеси!

— Аз пък ви казах, че ще поема работата при определени условия. Или ще правите каквото ви казвам, или без мен.

— Утре вечер съм тук — усмихна ми се Одет.

— Значи се разбрахме — казах аз и станах. — А, още нещо — обърнах се към Рея. — Трябва да й намерите рокля. Купете я от някой евтин магазин — нещо подходящо за колежанка, ще й трябва и червена перука. Внимавайте как ще я купите. Не от тукашен магазин. Може би е най-добре да прескочите до Дейтън. Не бива да открият, че вие сте я купили. От „Пиратската колиба“ Одет трябва да изчезне безследно. Ще я видят там, ще видят как си тръгва, но след това не бива да остане и следа от нея, докато не се върне сама вкъщи.

Рея вдигна рамене.

— Ако смятате, че наистина е необходимо, ще го направя.

— Донеси ми роклята и перуката утре вечер — казах аз на Одет. — Дотогава ще съм подготвил твоята версия и писмото до баща ти. — Отидох до вратата, отворих я и погледнах навън. Плажът бе пуст. — До утре вечер.

Рея излезе първа, без да ме погледне. Одет я последва. Като минаваше покрай мен, тя леко ми се усмихна и примигна.

Наблюдавах ги, докато се изгубиха в мрака, после влязох в спалнята и изключих магнетофона.

На следващата вечер, малко след девет часа, Одет изникна в мрака, спря в подножието на стълбите и вдигна поглед към мен.

Имаше пълнолуние и можех да я разгледам хубаво.

Носеше семпла бяла рокля с широка пола. В ръката й имаше куфар. Изглеждаше много привлекателна, вдигнала поглед към мен.

— Здравей, Хари, ето ме и мен.

Слязох и поех куфара. Малко ме безпокоеше това, че е сама.

— Хайде, влизай — рекох аз. — Мисис Малру няма ли да дойде? Момичето ме изгледа косо, после се усмихна.

— Тя беше ли поканена? Както и да е, няма да дойде.

Заедно влязохме в бунгалото. Затворих вратата и светнах лампата. На магнетофона имаше нова лента. Със запалването на лампата се включи и той.

Бях прекарал напрегнат ден, обмислях подробно отговорите на момичето. Написах писмото до баща й. Прослушах магнетофонния запис и установих, че е отличен. Опаковах го и го депозирах в банката.

Бях почти сигурен, че от силното ми желание да пипна тези петдесет хиляди долара ще излезе нещо. Не се съмнявах, че ако се случи нещо лошо, никой няма да ме преследва, освен ако не решаха да се заемат и с Рея, и с момичето; а не можех да си представя, че Малру ще преследва жена си и дъщеря си — значи в случай на опасност трябваше да остана извън играта.

— Да започваме — казах аз и седнах. — Имаме много работа, а времето не стига.

Наблюдавах я как сяда на канапето. Движенията й бяла предизвикателни и аз се усетих, че я гледам с прекалено внимание. Тя подви крака, оправи полата си и ме погледна въпросително. От този поглед ми стана неудобно. Момичето си го биваше. И знаеше, че ми е направило впечатление.

— Много хитро го измисли Рея — само как ви принуди да ни помогнете — каза тя. — Но може да се окаже, че вие сте по-хитър от нея.

Настръхнах.

— Никой не ме е принуждавал. Какво искаш да кажеш?

— О, принуди ви. Няколко дни ви наблюдаваше как се наливате с уиски в онзи бар. Тя ви избра още като прочете, че излизате от затвора. Нейна беше идеята да си остави чантата в телефонната кабина. Беше сигурна, че ще вземете парите. Аз казах, че няма да стане. Хванахме се на бас. Изгубих десет долара.