Джеймс Чейс - Парите не са всичко…

Уви един пешкир около кръста си, запали пура и бавно пое по коридора към сауната. Келс беше вътре, проснат върху платнен стол с кърпа на слабините. Спеше като новородено.

Дюк също бе смазан от умора, но разговорът с Келс беше наложителен. Придърпа един стол и се настани до самотния посетител.

— Пожар! — викна в ухото му той.

Келс отвори очи, хвърли му един сънлив поглед и отново ги затвори.

— А, това си ти… — промърмори с отвращение той.

Дюк отдаде почит на самообладанието му, после леко го разтърси:

— Събуди се, искам да поговорим.

Келс въздъхна и отвори очи.

— Сети ли се да донесеш една пура и на мен? — с надежда попита той.

— Къде да я сложа? — учуди се Дюк и се плесна по голите гърди — Да не съм кенгуру? Чакай, ще се опитам да уредя твоя въпрос… — Стана и се насочи към звънеца на стената.

— Кажи му да донесе и по един скоч — прозя се Келс. — Чу ли за Белман?

— Точно за него искам да си поговорим — кимна Дюк и се върна обратно в стола.

— За него ами, за кого другиго — подсмихна се Келс.

На вратата се появи негърът и Дюк му обясни как да намери табакерата с пурите.

— Донеси и една бутилка скоч — нареди той. — Лед и газирана вода… Тук е доста горещо…

— Нали така трябва да бъде — рече Келс, докато негърът излизаше.

— Забравих — отвърна Дюк и сведе поглед към горящия край на пурата си. — Е, кажи сега кой видя сметката на Белман…

— Самоубийство — въздъхна Келс. — Дори ченгетата са убедени в това.

— Знам — кимна Дюк. — Но все пак… само между нас двамата… Кой му видя сметката?

— Може би ти и онова пиленце…

— Кое пиленце?

— Ами онова, дето се излюпило от яйце.

— Аха… Само че случаят не е такъв. Аз бях този, който откри трупа. Говоря ти напълно откровено. Заварих пиленцето там, трупът също.

— Значи го е убила тя — вяло заключи Келс, който очевидно не проявяваше особен интерес към разговора.

Негърът отново се появи, в ръцете му имаше поднос с напитки и пури. Келс запали, притвори очи и нареди:

— Моето го искам силно…

Негърът изпълни нареждането, остави подноса до стола на Дюк и се отдалечи.

— Хайде, Лю — опита още веднъж Дюк. — Кажи каква ти е далаверата?

Келс отпи едра глътка скоч, въздъхна и рече:

— О’кей, ще ти кажа. Аз сам ще се погрижа за себе си, а заведението вероятно ще бъде купено от Корис…

— От Корис ли? — изненада се Дюк. — Мислех, че той не проявява особен интерес към „Шез Пари“… Защо мислиш така?

— Не казах, че непременно ще го купи — поясни все така лениво Келс. — Казах само „вероятно“…

— А Белман пък купи Пиндърс Енд, нали? — небрежно подметна Дюк.

Келс внимателно го изгледа, поколеба се за миг, после кимна с глава.

— Ти замесен ли си?

— В известно отношение — призна онзи.

— Искам да сложим картите на масата, Лю — предложи със сериозен глас Дюк. Опразни чашата си и посегна към бутилката. — Не само ти проявяваш интерес към Пиндърс Енд…

— Не съм казал, че проявявам интерес — предпазливо отвърна Келс. — Все пак ми е любопитно да чуя кой друг си пъха носа там.

— Аз — отвърна Дюк и протегна мускулестите си крака — Спейд…

— И Спейд значи… — промърмори Келс и леко се прокашля.

— Какво ти е мнението за тоя човек? — небрежно попита Дюк.

— Тревожа се от него — промърмори с неохота Келс. — От доста време се опитвам да разбера кой е той и доколко дърпа конците… Изглежда никой не е виждал лицето му, с изключение на Корис…

— Това ми е известно — нетърпеливо го прекъсна Дюк. — Искам да ми разкажеш за Пиндърс Енд всичко, което знаеш, Лю! Сам ще решиш дали да играем заедно, или ще запазиш своята самостоятелност… Няма да те притискам.

Келс взе чашата си, вдигна глава и попита:

— Нали не си изпил всичкото уиски?

Дюк мълчаливо му подаде бутилката. Даваше си сметка, че Келс има нужда от известен размисъл и го остави на спокойствие. След няколко секунди вдигна глава и рязко попита:

— Знаеш, че и Шулц е вътре в тая работа, нали?

Ръката на Келс трепна, уискито се разля по масата.

— Шулц ли? — попита той и насочи струята към чашата.

— Да.

— Шулц е дребна риба — промърмори Келс, сякаш искаше да убеди сам себе си. — Не бих се тревожил от него…

— Но той работи за Спейд — съобщи Дюк и отпусна мускулите си под влажната жега.

— Разбирам. И ако ние двамата…

— Точно така. Ние двамата срещу Шулц и Спейд. Имаме подкрепата и на Кейси… Познаваш ли Кейси?

— Не.

— Собственикът на единствената голяма къща в Пиндърс Енд — поясни Дюк. — Вече е получил три автомата и още доста смъртоносни оръжия… Има задачата да не пуска никого да припари там. С изключение на мен, разбира се…