Джеймс Чейс - Парите не са всичко…

— Просто вземам известни предпазни мерки — мазно се усмихна дебелият. — Свикнал съм да се грижа за себе си, освен това вече ти казах, че не обичам да ме мамят…

— Какво имаш предвид? — попита Джо, без да помръдва, отлично забелязал решителното изражение върху лицето на Шулц. Дебелият беше готов всеки миг да натисне спусъка.

— Няма значение — изправи се на крака Шулц. — Отиваме да се поразходим. Искам да свършите една работа. — Обърна се към Лорели и добави: — Хайде, гълъбчето ми. Ти ще караш, а Джо ще се повози до теб. Аз самият ще се настаня отзад и няма да се чувствам самотен, тъй като патлакът ще ми прави компания…

— Щом искаш — сви рамене Лорели. — Нали няма да имаш нищо против да се облека?

— Страхувам се, че нямаме време за такива подробности — отново се усмихна Шулц. — Навън е топло, ще минеш и без палто… А и на Джо няма да му трябва шапката. Тръгвате така, както сте!

Лорели хвърли един безпомощен поглед към Джо, но той остана безучастен.

— Хайде! — повтори Шулц и махна по посока на вратата.

— Какво мислиш да правиш с мен? — попита Лорели, обзета от паника. Никак не й харесваше стъкленият блясък в очите на Шулц.

— Ако не се изнесеш моментално от тази стая, ще се наложи да ти причиня болка! — изръмжа заплашително той. — Тогава Джо ще те изнесе на ръце! — Ръката му сграбчи бутилката с уиски: — Ей с това ще те хлопна по главата!

Тя изведнъж омекна и изпита нужда от подкрепата на Джо. Докосна ръката му, а той се намръщи от болка и побърза да се отдръпне. Това не убягна от вниманието на Шулц.

— Май доста дълбоко си се порязал, Джо — меко промълви той. — По-късно ще изясним този въпрос. А сега марш пред мен!

Излязоха от къщата и тъмнината ги обви отвсякъде. За миг Лорели се изкуши да побегне, но после си спомни, че Шулц стреля изключително точно, спомни си и стъкления блясък в очите му. Влезе в колата, следвана от Джо.

— Какво ще правим? — прошепна тя, докато Шулц с пъшкане се настаняваше отзад.

— Ще чакаме — тихо отвърна Джо. — Не може да не се подхлъзне. Търпение.

— Без шепот! — хладно ги предупреди Шулц и стовари дръжката на пистолета в слепоочието на Джо. — Това е неучтиво!

Джо политна напред и стисна главата си с длани, въздухът излетя от гърдите му с тихо свистене. Лорели изпита ужасното предчувствие, че Шулц се готви да ги ликвидира. Притисната към седалката, тя захапа конвулсивно стиснатите си юмруци и с мъка потисна писъка, който се надигаше в гърлото й.

— Вземи се в ръце, гълъбчето ми — смушка я с пистолета Шулц. — Или и на теб ще ти се ядосам!

Треперещите й пръсти завъртяха ключа, моторът равномерно забоботи.

— Карай в офиса — нареди й Шулц. — И натисни по-яко педала!

Пътуването по пустите нощни улици се превърна за Лорели в истински кошмар. Вкопчена във волана, тя опулено гледаше подскачащите полуокръжности на светлината от фаровете. Много й се искаше пътуването в мрака да продължи вечно. Просто защото знаеше, че нищо няма да й се случи, докато колата е в движение.

После дулото на пистолета се заби в рамото й, тя подскочи от болка и рязко се дръпна.

— Няма нищо — успокои я Шулц. — Спри тук, не виждаш ли, че пристигнахме?

Тя се подчини и се сви пред кормилото. До нея Джо не помръдваше, беше все така приведен напред с глава в ръцете.

Шулц се измъкна навън, вдигна пистолета и кратко нареди:

— Хайде, слизайте! И двамата през отсамната врага!

Лорели и Джо мълчаливо се подчиниха.

Ръката на Джо болезнено пулсираше. Това беше единственото, което наистина го притесняваше. Без нараняването лесно щеше да се справи с Шулц. Сега също не беше без шансове, но с една ръка положението му ставаше доста по-тежко.

— Вземи този ключ и отвори! — нареди Шулц и хвърли ключа в краката му.

Джо се наведе да го вземе и пристъпи към вратата на игралната зала. Ключалката щракна, той влезе в коридора и натисна електрическия ключ. Шулц побутна Лорели и тя изтича към младежа.

Дебелият затвори вратата зад гърба си и нареди:

— Надолу по стълбите. И внимавайте какво правите, защото съм зад гърба ви!

Прекосиха помещението и поеха по стълбите към приземието. Шулц вървеше на крачка след тях. В мазето светеше мъждива крушка, въздухът тежеше от миризмата на мухъл, примесена с острия дъх на уиски и бира, който идваше от големите бъчви край стената.

— Капакът на канализацията! — остро заповяда Шулц. — Хайде, няма да те ухапе!

Джо хвана металната скоба и дръпна нагоре. Капакът се оказа прекалено тежък и Лорели се наведе да му помогне. Отместиха го със задружни усилия и погледнаха с боязън в тъмната дупка, която зейна под краката им.