Джеймс Чейс - Парите не са всичко…

— Какво правиш тук?

— Кой, аз ли? — изгледа го продължително Дюк. — Бях на гости на една дива розичка…

— Какво?

— Не си ли виждал госпожа Робъртс? Хубава мадама… Омъжена е за един старчок… Отскачам тук от време на време. Не знаеше това, нали?

Халахън потърка брадичката си и попита:

— Къде е Калън?

— Нямам представа, ченге — отвърна Дюк. — Или си е у дома, или е излязъл с една дама… Човек никога не може да знае какво правят младите…

— Мислех си за случая Тимсън — промърмори началникът на полицията. — Нещо не ми харесва…

— Това си е твой проблем, ченге — отвърна Дюк. — Не мога да ти помогна, имам си друга работа… Забрави го тоя Тимсън. Не си заслужава да мислиш толкова много за човек, който е в състояние сам да си пререже гърлото…

— Белман ти е приятел, нали?

Очите на Дюк леко се присвиха. Значи Халахън вече е разбрал за убийството, светкавично прецени той.

— Грешиш — отвърна той. — Никога не ми е бил приятел.

— Случайно да си се отбивал в „Шез Пари“ тая вечер?

— Само надникнах. Размених няколко приказки с Келс Не е лошо момчето…

— И не си се виждал с Белман, така ли?

— Не съм — поклати глава Дюк и притеснено се запита дали не е оставил някакви отпечатъци в кабинета.

— Сигурен ли си?

— Я кажи какво става! — сопна се Дюк. — Хайде, бъди мъж и изплюй камъчето! Какво искаш да знаеш за Белман?

— Мъртъв е — тихо рече Халахън.

— Мъртъв ли? — изгледа го Дюк. — Някой го е застрелял?

— Самоубийство — изплю се в канавката Халахън. — Така казва гарванът… Двама души за дванайсет часа, май е заразително…

— Много странно — рече Дюк, наистина озадачен. — Не ми се вярва човек като Белман да се самоубие…

— Не ти се вярва, значи — рече Халахън и заби палци под колана си. — На мен също, но самоубийството си е факт…

Изгледа продължително Дюк, после бавно се обърна и започна да се отдалечава.

Дюк го изчака да си отиде и завъртя стартерния ключ.

Сега трябва да открия Клеър, помисли си той. Да я открия на всяка цена! Отлепи се от тротоара и започна да прехвърля в съзнанието си местата, които трябва да провери. В тая работа вероятно ще се наложи да прибегна до услугите на Келс, въздъхна той.

Лорели тихо открехна вратата и надникна в дневната.

Джо се беше изправил до угасналата камина и увиваше с бинт китката си. Дочул проскърцването на вратата, той пусна бинта и се хвана за задния джоб.

— Какво ти става? — попита с тих глас Лорели. — Да не те е хванала нервата?

Джо тикна пистолета обратно в джоба си, наведе се да вземе бинта и рече:

— Я ми помогни.

— Пол прибра ли се? — пристъпи навътре Лорели.

— Не.

— Какво си направил? — посегна към китката му тя, но той рязко се дръпна.

— Внимавай — рече. — Едва успях да спра кръвта.

Тя пое бинта и забеляза, че ръката му леко трепери. Лицето му беше бледо и покрито с лепкава пот, очите му трескаво блестяха.

— Я седни — рече Лорели. — И кажи какво се е случило.

Джо се отпусна на дивана, прехапа устни, лицето му още по-силно пребледня.

Тя се уплаши, че може всеки миг да припадне.

— Дръж се — рече. — Ей сега ще ти налея малко алкохол.

Главата му безсилно клюмна. Лорели се втурна към бюфета и извади бутилка коняк. Наложи се да придържа главата му, за да може да отпие две-три глътки.

След няколко минути лицето му започна да възвръща нормалния си цвят. Извади кърпичка и избърса потта от лицето си.

— Още кърви — с извинителен тон промърмори той.

Лорели сръчно пристегна бинта около китката му и седна насреща му.

— Сега вече всичко е наред — рече тя. — Трябва да се успокоиш, Джо… Не се ли чувстваш по-добре?

— Нищо ми няма! — нетърпеливо отвърна той. — Горе са се сдобили с оръжие!

— В Пиндърс Енд?

— Там. Оня Кейси ме спипа, докато се опитвах да вляза. Изобщо не задаваше въпроси, имам късмет, че отървах кожата!

— Мислиш, че знае, така ли? — втренчи се в него Лорели.

— Май знае — сви рамене Джо и хвана наранената си китка. — Кажи какво направи ти. Видя ли се с Белман?

— Той с мъртъв.

Очите на Джо останаха заковани в пода.

— Успя ли да вземеш плановете? — тихо попита той.

— Не чу ли какво ти казах? — сопна се Лорели. — Той е мъртъв!

— Много важно! — сви рамене той, после нещо му хрумна и главата му рязко отскочи нагоре: — Искаш да кажеш, че те са ги взели, така ли?

— Предполагам — отвърна тя. — Защо иначе ще го убиват? Нямах достатъчно време да проверя. Появи се Хари Дюк и ме спипа в кабинета…