Джеймс Чейс - Парите не са всичко…

— Белман се е самоубил? — Халахън замръзна на мястото си.

— Така чух — нехайно отвърна Корис. — Може пък да се окаже само клюка… Знаеш колко клюки се носят из това градче.

Телефонът върху бюрото остро издрънча, ръката на Халахън вдигна слушалката, очите му не се отделяха от лицето на Корис.

— Да? — Послуша няколко секунди, после късо отвърна: — Добре, идвам веднага.

Корис отново изтръска пурата си на килима.

— Да не би да беше Келс? — тихо попита той.

— Точно той беше — мрачно кимна Халахън — Твърди, че Белман е убит. Забили му нож преди по-малко от час…

— Трябва да му пратя венец — промърмори като на себе си Корис.

— Разполагаш с доста точни източници на информация, нали? — язвително го погледна Халахън. — Как стана така, че знаеш всичко предварително?

— Сега ми приличаш повече на ченге, отколкото на кандидат за политическа кариера — меко отвърна Корис.

Халахън замълча, после тръсна глава:

— Но тоя твърди, че става въпрос за убийство!

— Няма да се изненадам, ако и съдебният лекар подкрепи становището му — поклати глава Корис и се обърна към вратата. — Но господин Спейд е убеден, че и тук става въпрос за самоубийство… А ти знаеш на кого да вярваш, нали?

Излезе и внимателно затвори вратата зад гърба си.

Халахън втренчено гледаше след него, устата му конвулсивно се разкриви. Вратата се отвори и Корис отново надникна.

— Между другото, капитане, защо не се освободиш от съдебния си лекар? Ние ще ти намерим подходящ човек…

После затвори вратата и се насочи към изхода, без да обръща внимание на О’Мали, който беше скочил на крака и почтително козируваше.

Питър Калън чакаше на стълбите.

— Къде е тя? — остро попита той, пребледнялото му лице се белееше в здрача. — Не е ли с теб?

Дюк прескочи последните стъпала, мина край него и влезе в апартамента, Питър го последва.

— Защо трябва да бъде с мен?

— Цял следобед си бил във Феървю, нали? — гневно го изгледа Питър. — Какво си правил там? Тя ти е правила компания!

— Виж какво! — хладно го изгледа Дюк. — Започна да ми писва! Не съм виждал Клеър, Сам каза, че сте имали среща…

— Добре де, къде беше цял ден тогава? Затвори ми телефона, без да си правиш труда да ми обясниш каквото и да било, вече цял час подскачам от нерви! Само не ми казвай, че току-що пристигаш от Феървю, изобщо няма да ти повярвам!

— Я се вземи в ръце, за Бога! — сопнато отвърна Дюк. — Сам каза, че Клеър е отишла да се срещне с Белман, след което е трябвало да се види с теб!

— Белман ли? — объркано повтори Питър. — Но тя едва ли е още там. Оттогава изминаха цели три часа!

— Не е там — процеди Дюк. — Вече проверих.

— Провери, така ли? — възбудено извика Питър, пристъпи към него и вдигна юмрук. — А защо не ми каза по телефона къде е отишла тя? Щях да бъда при Белман два пъти по-бързо от теб!

Дюк примигна. Това изобщо не му беше минало през главата. Хукна в секундата, в която разбра, че Клеър е в опасност.

— Прав си — призна той. — Не помислих за това.

Питър го сграбчи за реверите и просъска:

— Никога няма да ти простя това! Ако с нея се случи нещо, аз…

Очите на Дюк гневно проблеснаха, ръцете му грубо отблъснаха Питър.

Онзи се олюля, после зае стойка за борба.

— Няма ли най-сетне да млъкнеш? — извика Дюк. — И се вземи в ръце! С това няма да помогнеш на Клеър!

Питър се поколеба, отпусна юмруци и каза:

— Ще съжаляваш за това, Хари!

— Добре де, ще съжалявам! — нетърпеливо рече Хари. — Седни и ме изслушай, престани да се държиш като хлапе.

— Да седна ли? — избухна Питър. — Няма да стане! Отивам да извия врата на онова мръсно копеле Белман!

— Белман е мъртъв — спокойно рече Дюк и Питър се закова пред вратата.

— Мъртъв ли? — объркано го изгледа младежът. — Кога… Как е станало?

Дюк извади табакерата и обицата.

— Виждал ли си тези неща?

Питър ги пое от ръцете му, на лицето му се изписа тревога.

— Да, те са на Клеър. Къде ги намери?

— Под трупа на Белман — отвърна Дюк. — Лежеше на пода с нож в гърдите. Отместих го да потърся някакви следи и ги намерих.

Питър започна да се изпотява.

— Друг видя ли ги?

— Не — поклати глава Дюк. — Имаме късмет, че ги открих аз, а не ченгетата. Иначе Клеър щеше да бъде главната заподозряна. Знаеш какъв тъпак е Халахън…

— Но къде е тя? — възкликна Питър. — Не мислиш, че тя… — Млъкна и объркано поклати глава.

— Не, не мисля — твърдо отвърна Дюк. — Но има вероятност да е налетяла на убиеца… Нещата са сложни, Пит. Трябва да се действа внимателно. Обади се на Сам и виж дали случайно не се е прибрала. През това време аз ще свърша едно-две неща… Според мен я няма, но така ще спестим време. После ти предлагам да останеш тук и да чакаш. Може би ще се появи…