Джеймс Чейс - Парите не са всичко…

— Още не, но всеки момент може да се случи! — изръмжа дребният мъж.

— Сядай — махна по посока на стола полицаят. — Една пура? — Ръката му се придвижи по посока на кутията върху бюрото.

— Не от тая трева — поклати глава Корис. — Дай една от онези, специалните.

Халахън се намръщи, дръпна едно от чекмеджетата на бюрото си, после направи безуспешен опит да се усмихне.

— Май знаеш всичко за това заведение! — промърмори той.

Корис бръкна в кутията, която му бе предложена, избра си една пура и отхапа крайчето й.

— Казвай сега какво става! — нареди той, след като изплю парчето тютюн на пода.

Халахън седна на мястото си, изчака го да запали и рече:

— Чакам обаждането на господин Спейд. Докторът твърди, че Тимсън е бил убит.

— Така ли? — изпусна тънка струйка дим Корис. — Как го е разбрал?

— Смъртта е била причинена от удар в задната част на главата, а гърлото му е било прерязано няколко часа след настъпването й — загрижено отвърна Халахън.

— Ти едва ли приемаш сериозно заключенията на доктор Голдстин… — проточи Корис.

— А защо да не ги приемам сериозно? — втренчи се в него Халахън — Та той е съдебен лекар!

— Не знам — поклати глава Корис. — За мен Тимсън се е самоубил… Мисля, че и господин Спейд е на това мнение.

— Виж какво пише в заключението на Голдстин — размърда се в стола си Халахън и извади няколко листа хартия — Ето…

— Вече имаш рапорта, така ли? — попита Корис. — Я дай да го видя.

Халахън му подаде папката.

Корис потъна в четене, а полицейският началник притеснено мълчеше Така изтекоха десетина минути.

— Тоя трябва да е луд! — промърмори накрая Корис, впи очи в лицето на Халахън и бавно скъса папката със заключението на патолога.

— Какво правиш? — скочи на крака полицаят.

— Сигурно не искаш едно неправилно медицинско заключение да попадне в неподходящи ръце! — хладно му се усмихна дребният мъж. — Нали така, Халахън?

— Ти го скъса! — зяпна насреща му полицаят. — Скъса един официален документ!

— Нося ти друг — успокои го Корис, извади лист хартия от вътрешния си джоб и го плъзна върху бюрото.

Халахън бавно го взе. Беше чек за пет хиляди долара на негово име, подписан от Корис.

Двамата си размениха продължителни погледи, по лицето на Халахън се разля мазна усмивка.

— Голдстин ще вдигне шум до бога — рече с леко притеснение той. — Страхотен педант е…

Корис изтръска пепелта ся върху килима.

— Кажи му, че не си разбира от работата — рече той. — Ако продължава да създава неприятности, някой може да се отбие у тях и да го почеше… Да речем с бутилка, на която дъното е счупено… И това му кажи!

Халахън разхлаби яката на ризата си, прибра чека и промърмори:

— Ще се погрижа за него.

— А и ти едва ли искаш да ти тръснат разследването на предумишлено убийство, нали? — продължи обработката Корис. — Досега в града няма регистрирани подобни случаи, а догодина са изборите… Няма начин да не бъдеш преизбран, ако графата „убийства“ си остане празна, разбира се… Никой не може да те обвинява за самоубийство, нека го оставим на драскачите… — Поклати глава и стана на крака: — Трябва да вървя. Скоро пак ще се отбия да те видя.

Халахън пое протегнатата му ръка и замислено промълви:

— Прав си за изборите… Знаеш ли, много ми се иска да се пробвам в политиката, но това струва много пари…

— Остави на нас да издигнем кандидатурата ти — небрежно отвърна Корис. — Ти се погрижи за репутацията си тук, а изборите са наша работа…

— Наистина ли ще ме финансира господин Спейд?

— Нали чу какво ти казах за графата „убийства“, или имаш восък в ушите?

— Чудесно! — потърка ръце Халахън. — Зная, че господин Спейд държи на думата си! Няма да допусна да ни залее вълна от престъпления! Досега съм успявал, не виждам какво може да ми попречи и в бъдеще. Нали така?

— Точно така — кимна с тънка усмивка Корис. — Само дръж юздите изкъсо. Ще имам грижата да предам благодарността ти на господин Спейд. — Тръгна да си върви, на вратата се спря и погледна към началника на полицията. — Да си чувал името Белман?

— Белман от „Шез Пари“? Чувал съм го, разбира се.

— Точно той.

— Познавам го много добре.

— Да е отпускал средства за Спортния ти фонд?

— Не — объркано примигва Халахън. — Не си пада особено по спорта…

— Още ли не си чул какво му се е случило?

— Не. Какво?

— Преди няколко часа и той се самоубил. Келс сигурно изпитва нещо като свенливост към полицията и не е посмял да ти каже… Познаваш Келс, нали?