Джеймс Чейс - Парите не са всичко…

— Мръсна гадина! — избухна Лорели. — Не можеш да ми погодиш такъв номер!

— Ще ти го погодя и още как! Пък ти сама се оправяй с ченгетата! Освен ако не си отвориш устата…

— И да си я отворя, нищо няма да постигнеш — отвърна тя. — След като Белман е мъртъв, никой нищо не може да постигне…

Дюк се отпусна на ръба на бюрото и попита:

— Причината се крие в Пиндърс Енд, нали?

Тя се поколеба, после кимна с глава.

— Да.

— Хайде, продължавай! — настоя той. — Не ме карай да ти тегля думите с ченгел! Ти как се забърка в тая история?

— Не съм се забъркала, но се опитвах — отвърна Лорели. — Това стана, след като чух нещо от Шулц…

— Значи Пол е вътре, така ли?

— Предполагам. Шулц и Спейд.

— Пак този Спейд — озадачено поклати глава Дюк. — Кой всъщност е той?

— Някакъв тип, за когото работи Шулц — рече Лорели.

Ето и нещо ново. Значи Шулц работи за Спейд. Интересът на Дюк рязко нарасна.

— Каква е тази история с Пиндърс Енд?

— Казах ти, че не знам.

— Хайде, момиче, отваряй си устата! — изръмжа Дюк. — В противен случай ще те хвърля на ченгетата! Знай, че никак не се шегувам!

— Наистина не знам! — повиши глас Лорели. — Чух Шулц да казва, че там лежат купища пари. Говореше по телефона със Спейд, а аз го подслушвах през отворения прозорец към градината. Не чух всичко, но разбрах, че става въпрос за много пари, скрити в някаква къща… Белман разполагал с точните планове. Точно затова бил купил Пиндърс Енд, а Шулц каза, че иска да пипне нотариалния акт на всяка цена… После млъкна, аз се уплаших, че ме е видял, и си плюх на петите… Това е, друго не зная…

— Ти ли уби Тимсън?

— Нищо не знам за Тимсън! — потръпна от ужас Лорели. — Когато ти ме изведе от къщата на Шулц, аз се замислих и стигнах до извода, че трябва да се върна. Изчаках ви да заспите, скочих през прозореца и се прибрах.

— Ясно — рече Дюк и подръпна носа си. — После е минал Тимсън, видял отворения прозорец и решил да си почине малко в леглото на Пит. Как не можах веднага да се сетя!

— Но ти трябва да ми повярваш! — извика Лорели. — Не съм го убила аз! Кълна се в това!

— Кажи ми нещо за Спейд — смени темата Дюк.

— Нищо не знам за него — отвърна искрено Лорели. — За мен той е само едно име. Никой не знае нищо за него. С изключение на Шулц.

— И на Корис — напомни й Дюк.

— Може би… — сви рамене тя и хвърли нервен поглед към вратата. — Искам да се махна оттук!

— Не бързай! — изръмжа Дюк. — За какви планове спомена одеве?

— Ти си луд, ако мислиш, че тях съм дошла да търся! — избухна Лорели. — Взел ги е този, който е убил Белман!

Това положително е така, съгласи се в себе си Дюк, но с нищо не се издаде.

— Само ако допуснем, че не си го убила ти, сладурче! — изръмжа на глас той.

— Стига с твоите номера! — озъби му се тя. — Получи от мен това, което искаше, нали? Хайде вече да престанеш…

Дюк огледа кабинета и реши, че основното му претърсване ще бъде прекалено рисковано. Изпитваше ужас при мисълта, че може да остави отпечатъци някъде тук и това автоматически да го превърне в обвиняем за предумишлено убийство.

— О’кей — кимна той. — Дай да се махаме. Можеш да дойдеш с мен, имаме какво още да си поприказваме…

— Няма да кажа нито дума повече! — решително тръсна глава тя. — Ако Шулц научи дори половината от това, което ти казах… — Млъкна, раменете й неволно потръпнаха. Спомни си за гнева на дебелака и за заплахите му да я отрови.

— Вече му сви номер на твоя Шулц — усмихна й се Дюк. — И от това ми става весело. Я кажи, кой според теб ще тръгне да се рови в Пиндърс Енд, след като Белман вече е на онзи свят? Освен теб, разбира се…

Лорели се поколеба…

— Шулц и Спейд, разбира се… — проточи тя. — А вероятно и ти.

— Започваш да ми харесваш — похвали я Дюк. — И кой в крайна сметка ще се докопа до скритото съкровище?

Големите й очи изпитателно пробягаха по лицето му.

— Сигурно очакваш да кажа, че това ще бъдеш ти — рече. — Но аз не съм много сигурна… Предполагам, че и Спейд има глава на раменете си.

— Моята не ти ли харесва? — попита Дюк. — Защото мисля, да те поканя за партньор. Ще делим по равно.

Лорели се сети за Джо и неволно се запита дали той би приел да работи с Дюк. Някак не й се вярваше.

— Трябва да си помисля — изрече с тих глас тя.

Напуснаха заведението през главния вход. Келс изскочи отнякъде, точно когато прекосяваха просторното фоайе.

— Здрасти, приятел — поздрави го Дюк. — Как е Белман?

— Много е добре — отвърна Келс и внимателно огледа Лорели. — Искаш ли да го видиш?