Джеймс Чейс - Парите не са всичко…

— А после? — довърши питието си Сам.

Дюк се почеса по главата.

— Утре пак отивам там и смятам да разглобя къщата на Кейси на съставните й части — рече той. — Няма да се изненадам, ако открия нещо. А сега ми кажи какво свърши ти.

— Направих известни проверки по отношение на Спейд — рече Сам. — Интересна личност. Всички са чували за него, всички знаят, че притежава доста имоти и къщи в Бентънвил. Създател на Организацията на собствениците на заведения за хазарт, щедър спонсор на Фонда за физическа подготовка на полицията. Предполагам се досещаш какво означава това. В същото време никой не го е виждал, никой не знае как изглежда…

— Аз също — подръпна носа си Дюк и замислено добави: — Макар да живея вече две години в Бентънвил…

— Никога не действа лично, винаги използва посредници — добави Сам. — Корис върши практическата работа, Спейд само го кредитира. Интересно, нали?

— Май ще е най-добре да се срещна с Корис — кимна Дюк. — Но първо искам да си поговоря с Белман.

— О, забравих да ти кажа — сепна се Сам. — Клеър отиде да се срещне с него.

— Какво? — остро го изгледа Дюк.

— Всичко е наред — забързано рече Сам, притеснен от хладния поглед на събеседника си. — Отиде да го интервюира за „Кларион“. Може би ще успее да изкопчи нещо…

— Това не ми харесва — изправи се на крака Дюк. — Белман е хитрец и по-скоро той ще изкопчи нещо от нея! За кога е определена срещата им?

— Клеър тръгна преди около час — отвърна Сам. — В осем имаше среща с Калън и искаше да направи интервюто преди нея. Трябва вече да е свършила…

— Ще ида да видя какво става — нахлупи шапката си Дюк. — Знаеш ли къде ще се види с Пит?

— Не — поклати глава Сам.

— Добре, отивам при Белман — рече Дюк и се насочи към вратата. — Дано да не му е изпяла всичко, което знае!

— Няма начин! — убедено рече Сам. — Клеър не е вчерашна, доста отдавна се занимава с репортерска дейност!

Телефонът иззвъня и Сам вдигна слушалката.

— Обажда се Калън — прозвуча в нея гласът на Питър — Вие ли сте, господин Тренч?

— Аз съм — отвърна Сам. — Имате късмет, че още не съм си тръгнал…

— Някаква спешна работа ли има Клеър, господин Тренч? — попита Питър. — Чакам я вече доста време… Още ли не е тръгнала?

Сините очи на Сам се ококориха от учудване.

— Напротив, тръгна си преди час и половина — отвърна той.

Дюк се наведе през бюрото и издърпа слушалката от ръката му.

— Пит? Хари на телефона Къде се намираш?

— У дома. Случило ли се е нещо?

— Още не знам, но възнамерявам да разбера. Стой там, Пит, идвам веднага!

Дюк с трясък остави слушалката върху вилката и вдигна очи към Сам.

— Ама и вие сте едни хлапета! — оплака се онзи. — Хич не се свените да подритвате насам-натам стар човек като мен!

— Ако нещо се случи на момичето, тепърва ще разбереш какво означава ритник в задника! — заплашително се надвеси над него Дюк. — Значи можела да се грижи за себе си, а? Била печена репортерка и нямало да се изпусне, така ли?… Сега остава да проверим дали всичко това е вярно!

Обърна се и излетя от кабинета, без да си прави труда да затваря след себе си.

Преодоля разстоянието до Бентънвил за по-малко от двайсет и пет минути, като през цялото време караше с над сто километра в час. Пътят беше почти пуст, нямаше ги дори обичайните полицейски патрули.

Не си направи труда да се отбива у Питър, а насочи колата направо към „Шез Пари“.

Паркира на съседната уличка и тръгна пеш. Когато пред очите му блесна неоновата реклама на заведението, той свърна в пресечката и се насочи към задния вход.

Спря пред високата тухлена ограда и вдигна глава. Сградата от тази страна беше тъмна, силуетът й ясно се очертаваше на фона на обсипаното със звезди небе. Отдалечи се на няколко крачки, засили се и скочи. Пръстите му се вкопчиха в ръба на оградата, мускулите му се свиха и след миг вече беше оттатък. Падането не беше от леките, но той успя да се справи без никакъв шум. Откри, че леко се е задъхал и се запита дали пък не е започнал да напълнява.

Остана до стената в продължение на няколко минути. Очите му свикнаха с тъмнината, силуетите на няколко ниски постройки в парцела бавно изплуваха пред тях. Видя аварийната стълба на стената на основната сграда и предпазливо тръгна натам. Оказа се, че долната част на стълбата е прибрана нагоре, употреби доста усилия, докато успее да я смъкне с помощта на дълга пръчка, която откри в градината.