Джеймс Чейс - Парите не са всичко…

— Добре де — дръпна се Джеткин. — Но тоя е богаташ и изобщо няма да ги усети. Помисли си само колко много неща можем да купим със сто долара!

— Изчезвай! — изплю се върху прашната земя Кейси. — И кажи на твоята бабичка, че ще идеш да й изработиш парите за месото!

Джеткин сви рамене и се отдалечи.

— Упорит тип, а? — подхвърли Дюк, наблюдавал сцената с неподправен интерес.

— Виж какво, мистър — погледна го мрачно Кейси. — Живеем тук отдавна и сме били щастливи. Сега наистина ни е трудно, но пет пари не даваме! Тук ни харесва. Повечето от нас могат да се преместят в Бентънвил и да печелят добри пари. Не го правят, защото предпочитат да си останат тук… Хич не обичаме разни непознати, дето идват да ни размахват пачки под носа. Това разстройва по-слабите…

— Странна философия — призна Дюк и бавно кимна с глава. — Добре, вече ще се съобразявам с нея…

— И хубаво ще направиш — рече Кейси, после внимателно надникна навън Дръпна се към вътрешността на къщата и направи знак на Дюк да го последва. Белите му зъби проблеснаха в мрака.

— Хареса ли ти ябълковата ракия? — попита.

— Страхотна беше — отвърна Дюк. — Но не искам повече. Коремът ми още е на дупки от нея…

— Ще ти продам шишето, мистър — понижи глас Кейси и му намигна. — Почакай малко.

След минута стопанинът отново беше на верандата, голямото шише меко проблясваше в ръцете му. Дюк го пое, хвърли му един замислен поглед и отново измъкна пачката. Отброи пет банкноти по двайсет долара и ги подаде на Кейси.

— Предполагам, че ракията е скъпа — промърмори той.

— Но в замяна на това ще трае дълго — отвърна онзи и парите изчезнаха по магически начин някъде сред дрехите му.

— Освен това в цената е включено и обслужването… — Тежката му лапа с плясък се стовари върху револвера в задния му джоб.

— Бях забравил за него — кимна Дюк. — Справиш ли се добре, положително няма да ми се размине само с вдигане на тостове за твое здраве!

— От този момент нататък никой няма да припари в този дом! — изръмжа с блеснали очи Кейси. — Можем да се обзаложим!

— Вярвам ти — рече Дюк и вдигна ръка за сбогом. — Утре сутринта пак ще се видим.

Обърна се и пое по пътеката през полето.

Клеър си сложи шапката и се приготви да излиза. Вратата на кабинета й се отвори и на прага се появи Сам Тренч.

— У дома ли си отиваш? — попита той и започна да рови в джобовете си за кибрит.

— Мислех да си вървя — кимна Клеър. — Но после Питър предложи да вечеряме навън.

Сам запали лулата си, изпусна гъст облак дим към тавана и каза:

— Младият Питър Калън… Сериозни чувства ли изпитваш към него?

— Стига, Сам — усмихна се Клеър. — Не е твоя работа да се занимаваш с чувствата ми, престани да си пъхаш носа!

— Винаги съм те чувствал като своя дъщеря, Клеър — отвърна сериозно Сам — Затова искам да те видя щастлива.

— Ще бъда щастлива — потупа ръката му тя. — Не се безпокой.

— Надявам се, че знаеш какво правиш — рече той. — Момчето изглежда свестно. Има ли добра работа?

— Невъзможен си, Сам? — опита се да протестира Клеър. — Няма да ти позволя да ми избираш приятелите! Но след като толкова искаш да знаеш, Питър има отлична работа и се надява съвсем скоро да започне свой собствен бизнес.

— Едно е да се надяваш, друго е да го имаш — поклати глава Сам. — Наслушал съм се на надежди… Въпросът е дали той умее да работи както трябва…

— Е, вече прекаляваш! — отвърна Клеър — След като нямаш какво друго да правиш и си се заел да ми обсъждаш приятелите, май ще е най-добре да се прибереш у дома!

— Просто искам да съм сигурен, че си избрала подходящ партньор — загрижено рече Сам. — Иначе нямам нищо против момчето… — Почеса се по бузата с мундщука на лулата и добави: — Докато тоя Хари Дюк… той е друга работа…

Клеър се приближи до бюрото и започна да прибира бум агите отгоре му, лицето й леко поруменя.

— Не виждам защо трябва да слагаш Питър и Хари Дюк на една плоскост — хладно рече тя.

— Просто в момента се сетих за него — отвърна Сам, забавлявайки се със смущението й. — Тоя тип ще стигне далеч…

— Ако преди това не хлътне някъде и с двата крака! — отбеляза Клеър. — Знаеш ли, Сам, бих искала Питър да не се възхищава толкова много от него. Това сериозно ме тревожи. Хари Дюк е един безскрупулен тип, който не се спира пред нищо. Имам предчувствието, че скоро ще забърка Питър в още по-големи неприятности. Виж тая история със самоубийството на Тимсън. Изглежда тоя човек никога не казва истината!