Джеймс Чейс - Парите не са всичко…

Сам откри, че лулата му е угаснала и драсна нова клечка кибрит.

— Предполагам не ти е хрумвало, че Дюк се опитва да предпази младия Калън, нали? — попита той.

— Да го предпази? — остро го погледна Клеър. — Какво искаш да кажеш?

— Точно това, което чуваш. В крайна сметка, драга, онзи Тимсън е искал да се срещне с младия Калън… Иначе нямаше да се озове в спалнята му. А Хари Дюк спокойно би могъл да се оттегли и да остави Пит Калън да се оправя сам. Не е ли така?

— Искаш да кажеш, че Питър е замесен в убийството — хладно отбеляза Клеър.

— Не ставай глупава, драга — изпусна облак дим Сам. — Искам само да ти посоча, че Дюк е по-малко замесен в тая история от младия Калън. Въпреки това обаче, именно Дюк се заема с цялата работа. Забелязах, че младият Калъп с удоволствие му отстъпва инициативата.

— Аз пък мисля, че ти си едно отвратително старче, но нямам намерение да споря с теб! Държиш се непочтено по отношение на Питър и много добре знаеш това! Питър има своята работа и не може да я зареже просто ей така! Докато Хари Дюк и без това няма какво да прави! Подобни афери очевидно му доставят удоволствие…

— Знаеш ли какво си мисля, драга — промълви Сам, без да обръща внимание на тирадата й. — След като Питър е прекалено зает, за да помогне на Дюк, може би ние с теб трябва да сторим това…

— Разбира се — кимна Клеър. — Но как?

Сам изчука чашката на лулата си в кошчето за боклук и измъкна старата си торбичка за тютюн.

— Нали в тая работа е забъркан и Белман? — попита той.

— Бихме могли да го посетим и да разберем какво му е мнението за тая история с Тимсън…

— Веднага ще го направя — кимна Клеър и взе чантичката си. — Ще му кажа, че идвам от името на „Кларион“ и ще го помоля за официален коментар.

— Не бързай толкова, драга — поклати глава Сам. — По-добре да изчакаме завръщането на Хари Дюк. Може би е открил нещо ново…

— Няма да чакам никого — поклати глава Клеър. — Имам среща с Питър в осем часа и все още имам достатъчно време да отскоча до Белман. Обещавам да внимавам какво говоря и да измъкна от него каквото мога.

— Тогава утре ще се съберем отново — кимна Сам. — Върви, Клеър…

На вратата се спря от гласа на момичето.

— Недей да мислиш, че Питър няма да ни помогне, Сам — тихо рече тя. — Той ще го стори, сигурна съм в това!

— Добре, добре — размаха ръце Сам. — Поговори с него, а аз мисля да се завъртя още малко тук… Може би Хари Дюк ще се сети да се отбие…

Клеър излезе, а Сам се върна в кабинета си. Увлечен в редактирането на уводната си статия за следващия брой на „Кларион“, той не усети как лети времето. Когато хвърли поглед на часовника си, с изненада откри, че вече минава осем. Изправи се и започна да разтребва бюрото си. Миг по-късно чу, че някой влиза в редакцията и отиде да надникне. Изправен в средата на предното помещение, Хари Дюк замислено оглеждаше празните бюра.

— Ето те и теб — рече Сам. — Влизай, отдавна те чакам.

Дюк го последва в кабинета, седна на ръба на бюрото и бръкна в джоба си за пура.

— Всички са си тръгнали, а? — попита той.

— Какво ти е на лицето? — внимателно го изгледа Сам.

— Спомен от Пиндърс Енд — мрачно се ухиля Дюк. — Там те посрещат с ябълкова ракия, а те изпращат с ритник в мутрата. Интересно местенце!

— Какво се случи?

— Сигурен съм, че ключът на загадката е в Пиндърс Енд — отвърна Дюк. — Чувал ли си за един тип на име Кейси?

— Да — кимна Сам. — Познавам го лично, при това от доста време… Добро момче, преди години имаше чудесна ферма… Благодарение на него малката колония в Пиндърс Енд все още е жива.

— Купих си малко ябълкова ракия от него — рече Дюк. — Искаш ли да я опиташ?

— Охо! — светна лицето на Сам. — Носиш ли я? Кейси винаги е варил страхотна ракия!

— Ще ида да я взема от колата — изправи се Хари.

Когато се върна, върху бюрото на Сам се бяха появили две чаши. Старецът пое бутилката от ръцете на Дюк, издърпа тапата със зъби и подуши съдържанието й.

— И с вързани очи ще я позная! — похвали се той, после напълни чашите. — Само трябва да внимавам да не ме подуши бабичката. Тя е върл противник на всякакъв алкохол!

Чукнаха се и отпиха. Върху лицето на Сам се появи страдалческо изражение, очите му се овлажниха.

— Кажи сега какво успя да направиш, синко — преглътна той.

— На първо време ще наема Бърмън да подаде жалба срещу заповедите за изселване — започна Дюк. — Някой много се натиска да разкара обитателите на Пиндърс Енд, а пък аз искам те да поостанат… Така ще бъда сигурен, че районът няма да бъде преровен от разни пришълци…