Джеймс Чейс - Парите не са всичко…

Ослуша се внимателно, преди да поеме нагоре. Ушите му не доловиха нищо подозрително, единственият шум произхождаше от движението по главната улица и едва доловимия ритъм на музиката, която долиташе от вътрешността на заведението. Измъкна пистолета от кобура и внимателно стъпи на железните пръчки на стълбата. Хладината на оръжието му подейства успокоително.

Първата площадка беше точно срещу един от прозорците на етажа. Дюк притисна ухо до стъклото, отвътре не долиташе никакъв шум. Извади ножа си и пъхна острието му под рамката. Отмести я сантиметър-два, после провря пръстите си и пеко я тикна нагоре. Прозорецът безшумно се отвори. Той отмести дебелото перде и надникна във вътрешността на помещението. После се плъзна вътре спусна прозореца и драсна клечка кибрит.

Беше се озовал в стаята за почивка на персонала. Върху масата бяха стрували палта и шапки, на куките по стената бяха окачени няколко мръсни престилки.

Пристъпи към вратата и внимателно я отвори. В коридора беше тъмно. Някъде отдолу долитаха приглушени гласове. Изправен неподвижно в мрака, Дюк се опита да си спомни къде се намира кабинетът на Белман. С положителност знаеше, че е някъде в предната част на сградата, затова предпазливо тръгна нататък по дългия коридор.

Той опираше в стена, от нея започваха два значително по-къси пасажа, разположени под прав ъгъл. Единият от тях беше осветен. Дюк внимателно надникна иззад ъгъла. Пасажът беше пуст, светлината идваше от малка лампа на тавана, зад нея се виждаше двойната врата, която водеше към игралната зала. Вече знаеше, че е близо до кабинета на Белман.

Вратата на залата за хазарт се отвори, мъж и жена излязоха оттам и тръгнаха към стълбите. Мъжът държеше нещо в ръка, двамата го гледаха и весело се смееха.

Дюк изскочи иззад ъгъла и бързо се насочи към кабинета на Белман. Тъкмо стигна до вратата, когато откъм стълбите се появи мъж във вечерно облекло, хвърли му един равнодушен поглед и влезе в игралната зала.

Дюк натисна бравата и се плъзна в кабинета на Белман. Вътре цареше непрогледен мрак и той изненадано застина на прага. Очакваше да завари Белман тук, но него очевидно го нямаше. Дали се е прибрал у дома, или просто е отскочил да хвърли едно око на заведението?

Затвори вратата зад себе си и направи опит да си спомни къде се намира електрическият ключ. Опипа стената от двете страни на вратата, но не успя да го открие. Бръкна в джоба си за кибрита, по изведнъж замръзна на място. С някакво шесто чувство усети, че не е сам в този кабинет, сетивата му се опънаха до крайност.

Опита се да си представи разположението на мебелите. Вляво трябва да има голямо кресло, а право напред се стига до писалището на Белман. Не можа да си спомни за други едри мебели, които биха го препънали в тъмното. Направи няколко безшумни стъпки по посока на бюрото, после спря и отново се ослуша. Нищо. Пристъпи още крачка-две, изпънат като струна и готов за светкавично приклякване. Палецът му внимателно вдигна предпазителя на пистолета, изведнъж съжали, че няма заглушител. Протегната напред, лявата му ръка докосна бюрото на Белман. Замръзна на място и зачака. Не се случи нищо. Въпреки това продължаваше да усеща чуждо присъствие в стаята. Дали в тъмното не го дебне онзи, който го нападна в къщата на Кейси? Възможно ли е това да е Белман? Едва ли. Белман няма достатъчно нерви, за да си играе на криеница…

Направи малка крачка вдясно и обмисли възможността да запали клечка кибрит. В същия миг започна и действието. Съвсем близо до него се разнесе някакъв звук и той светкавично се отпусна на колене. Нещо бръмна на косъм от главата му, по лицето му пробяга хладна струя.

С едно общо и изключително пъргаво движение Дюк тикна пистолета в джоба си и се гмурна по посока на звука. Рамото му тресна някакво тяло и двамата се стовариха на пода.

Протегнатите му напред ръце напипаха копринена дреха и гъвкаво женско тяло под нея.

— Господи, колко мъки за нищо — промърмори в тъмното той.

В следващата секунда получи кроше, от което зъбите му изтракаха, остро коляно го улучи в слабините и го принуди да се прегъне на две. Женското тяло се изплъзна от ръцете му.

Замахна наслуки в мрака и успя да докопа полата й. Дръпна я рязко към себе си, до слуха му ясно достигна уплашеното й хълцане. После във въздуха просвири остра обувка и ръбът й влезе в болезнено съприкосновение с шията му. Той отказа да разтвори пръсти, в главата му се мерна тъжната мисъл, че напоследък непрекъснато го ритат… Пое дъх и рязко дръпна към себе си. Жената, междувременно успяла да се изправи на крака, силно политна. Той пусна полата и посегна надолу, към краката й.