Джеймс Чейс - Парите не са всичко…

— Това какво е? — изведнъж попита той.

Кейси надникна иззад рамото му.

Върху дебелата греда над огнището бяха издълбани две букви, Ф и Н, очевидно инициали.

— О, това ли? — равнодушно сви рамене Кейси. — Бяха си тук, още котато се нанасяхме. Предполагам, че ги е издълбал предишният собственик.

Хари Дюк избърса праха и се увери, че буквите действително са издълбани преди много години.

— Май наистина са стари — неохотно призна той. — Какво ли означават?

— Труден въпрос — отвърна Кейси. — Къщата е на повече от сто години…

— Сто години, а? — поклати глава Дюк. — Доста храна за размисъл… — Извади джобното си ножче и щракна острието. — Имаш ли вещо против да издълбая и своите инициали?

Кейси и Джеткин си размениха по един учуден поглед, после домакинът бавно кимна с глава.

— Карай, след като толкова искаш…

След няколко минути напрегната работа Дюк се отдръпна назад и сравни инициалите. Неговите се очертаваха ясно, отдалеч си личеше, че са пресни. Вече беше сигурен, че другите наистина са правени преди много години и изглеждаше доволен.

— Ясно — кимна с глава той. Пристъпи навътре в стаята и изпробва с крак дъските на пода. Всички изглеждаха достатъчно солидни. — Да си надзъртал никога под тях? — внезапно попита той.

— Отдолу няма нищо, мистър — поклати глава Кейси.

— Тъй и тъй сме тук, дай да проверим — предложи Дюк.

Джеткин вдигна ръка и посочи ъгъла под прозоречния перваз:

— Някой май ни е изпреварил.

Дюк отиде да провери. Дъската наистина се оказа разкована, при това съвсем наскоро. Ясно личаха драскотините от използвания за тази цел лост. Хвана я с две ръце и рязко дръпна нагоре. Дъската леко се отмести. Под вея имаше само остатъци от мазилка и боклук.

Дюк драсна клечка кибрит и надникна по-навътре. Видя само мръсотия и няколко дребни паячета. Върна дъската на мястото й, изправи се и изтупа праха от коленете си.

— Такава била работата — замислено промълви той.

Другите двама с интерес го наблюдаваха.

— Какво търсиш, мистър? — попита Джеткин.

— Нямам представа, приятел — мрачно се усмихна Дюк. — Особено когато се озова в странна къща като тази…

Кейси и Джеткин отново се спогледаха.

Дюк измъкна револвера си от кобура и се обърна към Кейси:

— Знаеш ли да боравиш с това?

— Разбира се — отвърна Кейси и го взе от ръката му. — Някога имах същия…

— Задръж го! — рече Дюк и закова поглед в очите му. — Искам от теб само едно — да не пускаш никого да припари насам! Тук явно има нещо, което някой иска да прибере, и твоята задача е да му попречиш! — Бръкна в джоба си и извади пачка банкноти.

Джеткин смаяно подсвирна.

— Наемам ви на работа — поясни Дюк. — Ето ви сто долара аванс. Задачата ви е да не пускате никой в тази къща.

Мрачните очи на Кейси враждебно проблеснаха.

— Виж какво, мистър — изръмжа той. — Тази къща е моя, мога да я пазя от неканени гости и без твоите пари.

Дюк изненадано зяпна насреща му. Изобщо не беше очаквал подобна реакция.

— Извинявай — промърмори той. — Не бях помислил за това.

— Тим! — зина от смайване Джеткин. — Няма да се откажеш от толкова мангизи, нали, Тим?

— Затваряй си устата, Джеткин! — навъсено го изгледа Кейси. — Това не те засяга!

— Добре, момчета — побърза да се намеси Дюк. — Дайте ми заповедите за изселване, защото трябва да вървя. Утре пак ще дойда и тогава ще си поговорим.

Кейси му подаде снопче хартия и Дюк го натика в джоба си.

— Няма от какво да се притеснявате — приключи той. — Дръжте си очите отворени и толкоз. Останалото е моя работа.

— Добре направи, че отскочи насам, мистър — протегна му ръка Кейси. — Мисля, че наистина ще ни измъкнеш от безизходицата…

— Точно това смятам да направя — отвърна Дюк и пое надолу по стълбите.

Навън слънцето вече залязваше, последните му лъчи хвърляха алено сияние над Феървю.

— Имаш прекрасен изглед — спря се на верандата Дюк.

— Май това е всичко, което имам — горчиво отвърна Кейси. — Свикнал съм с него и отдавна не му обръщам внимание.

— Разбирам.

— Ще те изпратя до колата, мистър — предложи услугите си Джеткин, но Кейси го избута настрана.

— Стига! — предупредително го изгледа той. — Остави парите на човека на мира! По-добре помисли как да ги изкарваш с честен труд!

— Децата имат нужда от обувки, Тим — въздъхна отчаяно Джеткин. — А старата от шест седмици не е помирисвала месо!

— По-добре млъкни! — рече Кейси. — В Бентънвил има достатъчно работа за такива като теб, дето имат нужда от месо и обувки. Иди там и се хвани да ги изкараш! Никой от Пиндърс Енд няма да приема благодеяния, ясно ли е?