Джеймс Чейс - Парите не са всичко…

Отвори очи и примигна срещу загриженото лице на Кейси. Зад гърба му имаше още някой, но Дюк не можеше да го разгледа на слабата светлина.

— Не е нужно да ме поливате — отвърна с надебелял език той и бавно се надигна. — Мия се един път на ден и това ми се струва напълно достатъчно…

— Добре ли си, мистър? — попита Кейси и по лицето му се изписа видимо облекчение.

— Не знам дали съм добре — отвърна Дюк и се зае да изследва главата си. Пръстите му напипаха едра цицина в областта на слепоочието, друга имаше върху челото си, точно между веждите. Прониза го остра, пулсираща болка и той сподавено изруга.

— По стълбите ли падна? — попита Кейси. — Ще ида да ти донеса едно питие.

— Добра идея — отвърна Дюк и с мъка се изправи на крака. Разтърси глава и болката се локализира с пулсираща сила в областта на лявото слепоочие. — Няма нужда да го носиш, ще дойда с теб.

Последва Кейси в малката дневна и пое чашата с ябълкова ракия от ръката му.

Силният алкохол опари вътрешностите му и той веднага се почувства по-добре.

— Това е друго нещо — промърмори и с облекчение се отпусна в люлеещия се стол.

— Запознай се с Джеткин — представи втория мъж Кейси. — Живее в съседство.

Дюк погледна високия мъж и кимна с глава.

— Извинете ме, но не се чувствам в най-добра форма — промърмори той.

Джеткин зяпна насреща му и притеснено размърда огромните си крака.

— Няма нищо — промърмори той. Челюстите му, усилено работеха, от време на време преглъщаше и на лицето му се изписваше болезнена гримаса.

Дано не дъвче тютюн, помисли си Дюк.

— Какво стана с теб, мистър? — попита Кейси. — Намерих те проснат в подножието на стълбите и едва не си глътнах езика от страх! Падна ли, какво стана?

Дюк спря поглед върху него и бавно поклати глава.

— Чух, че горе се движи някой, Кейси — тихо каза той. — Реших да проверя кой е, но бях посрещнат с ритник в главата. Някой от твоите приятелчета, а?

— Сигурен ли си? — погледна го учудено Кейси. — Аз живея тук съвсем сам.

— А да не би да мислиш, че бълнувам? — язвително отвърна Дюк и внимателно докосна челото си.

— Горе има някой — рече Кейси и хвърли изпълнен с недоумение поглед към съседа си.

— Елате с мен — изправи се Дюк. — Ще идем да проверим заедно.

Прекоси хола, отвори външната врата, за да вижда, после вдървено пое нагоре по стълбите. Кейси и Джеткин бавно го последваха.

Дюк стигна площадката и се обърна назад:

— Къде се отива оттук?

Кейси мина край него и бутна вратата.

— Тук няма нищо — обясни той. — Аз живея долу.

Дюк хвърли един бърз поглед към вътрешността на малката и абсолютно гола стаичка. И тук прозорците бяха заковани с дъски, но светлината от хола беше достатъчна.

Поклати глава и последва Кейси, който тъкмо отваряше още една врата в коридора.

— Това е втората стая горе, други няма — поясни домакинът.

Вътрешността на помещението тънеше в мрак.

— Няма ли начин да стане по-светло? — раздразнено попита Дюк.

Кейси се приближи до прозореца и дръпва една дъска. Тя издаде пронизителен звук и пироните изскочиха от стената.

Ярките слънчеви лъчи се плъзнаха по счупените мебели и други непотребни боклуци, Дюк им хвърли един поглед и насочи вниманието си към пода. Някой беше влизал тук, по прашните дъски личаха ясни отпечатъци от стъпки.

— Имаш ли представа кой може да е идвал тук? — обърна се той към Кейсн и усетя как в гърдите му се надига сляпа ярост. Изведнъж изпита чувството, че е бил на крачка от разкриването на тайната, която забулваше Пиндърс Енд.

— Никаква — поклати глава Кейси. — Какво може да търси тук външен човек?

Дюк се зае с огледа. Подложи на внимателно изследване влажните петна по стените, студената камина, дъските на тавана. Не откри абсолютно нищо.

— И аз това се питам — отвърна с отвращение той. — Но някой е бил тук горе, значи е търсил нещо… — Изправи се насред стаята и се почеса по главата: — Откога живееш в тая къща?

Кейси се замисли за момент, после отвърна:

— Скоро ще станат шест години. Жена ми още беше жива и тогава използвахме всичките стаи… Това беше спалнята ни. Преместих се долу, след като тя си отиде…

Дюк направи още една обиколка, Кейси и Джеткин любопитно го наблюдаваха.

— Тук няма нищо — отгатна мислите му Кейси. — Нищо, което да привлече вниманието на някого…

— Трябва да има — кратко отвърна Дюк и се изправи пред него. — Сигурен съм в това така, както съм сигурен, че ви виждам пред себе си! — После пристъпи към камината и прокара ръка по прашната рамка.